https://crimethinc.com/feed/bgCrimethInc. : BG CrimethInc. ex-Workers’ Collective: Your ticket to a world free of chargehttps://ar.crimethinc.com/assets/icons/icon-600x600-29557d753a75cfd06b42bb2f162a925bb02e0cc3d92c61bed42718abba58775f.pnghttps://ar.crimethinc.com/assets/icons/favicon-efac4460fc49353986831b21650af3dce27f87fa1fa8636d3ea0e858382ae449.icoCrimethInc. Ex-Workers Collectivehelp@crimethinc.comhttps://crimethinc.com/2023/10/08/iadriena-supiersila-i-narod-biez-nishcho-intierviuto-s-anarkhista-ionatan-polak-ot-ghr-iafa2023-10-08T22:36:59Z2024-02-23T21:21:12ZЯдрена суперсила и народ без нищо : Интервюто с анархиста Йонатан Полак от гр. ЯфаВ интервюто той описва как вижда настоящата ескалация, описва как израелската съдебна система структурно потиска палестинците, и оценява ефективността на усилията за солидарност през годините.
<figure><img class="u-photo" alt="" src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/header.jpg" /></figure>
<p>На 7 октомври, докато се подготвяхме за публикуването на това интервю, Хамас, управляващата партия в Ивицата Газа, извърши координирана вълна от нападения. Израелското правителство отговори с пълномащабна военна операция. Докато и двете страни атакуват и цивилни и военните мишени, тези събития могат да бъдат разбрани само в контекста на десетилетия на репресии и етническо прочистване.</p>
<p>За да добием представа за събитията, направихме интервю с Йонатан Полак, анархист от Яфа. Дългогодишен участник в „Анархисти срещу стената“ и други антиколониални усилия за солидарност, днес Йонатан е изправен пред заплахата от затвор за протестна дейност по-рано тази година. В интервюто той описва как вижда настоящата ескалация, описва как израелската съдебна система структурно потиска палестинците, обяснява как да бъдат подкрепяни палестинските затворници и оценява ефективността на усилията за солидарност през годините.</p>
<hr />
<h1 id="zasilvanieto-na-voiennitie-dieistviia">Засилването на военните действия</h1>
<p class="darkgreen"><strong>В събота, 7 октомври, докато се подготвяхме да публикуваме това интервю, Хамас извърши вълна от координирани атаки. Израелското правителство отговори, като започна широкомащабна военна офанзива. Как възприемате тези събития от мястото, където сте?</strong></p>
<p>Това е събитие от историческа величина за палестинската съпротива срещу израелския колониализъм, която продължава и днес. Твърде рано е да се каже какво точно ще се случи, затова предпочитам да говоря за общия контекст на ситуацията, отколкото да правя анализ на текущите събития, докато подробностите все още не са ясни. Всичко, което мога да кажа сега, може да е остаряло след няколко часа.</p>
<p>Сигурно е обаче, че предстоят ужасни дни.</p>
<p>Кратката версия на тази история е, че силите на Хамас са успели да пробият бруталната обсада на Израел върху ивицата Газа и да проникнат, ако не и да превземат напълно израелските селища от другата страна на стената, в някои случаи. Броят на жертвите от израелска страна е стотици, а изображенията, излъчени в медиите, са ужасяващи и шокиращи, особено в социалните медии. Но малко изпреварвам себе си.</p>
<p>Някои от термините, които използвам в този контекст, може да са объркващи за хората, които изобщо следят какво се случва в Палестина и са свикнали терминът „израелски селища“ да е запазен за райони, окупирани от Израел от 1967 г. нататък. Въпреки това, аз мисля, че е необходимо да се разбере Израел като колониален проект сам по себе си, а ционизмът като колониално движение за еврейско надмощие. Би било небрежно да пренебрегнем дългата история на израелското етническо прочистване, кулминиращо в израелското етническо прочистване на палестинците през 1948 г., известно като Накба. Днешната Ивица Газа, която е само малка част от област Газа в Палестина преди 1948 г., е дом на бежанци от 94 града и села в историческия район, които са напълно обезлюдени. Днес 80% от жителите на ивицата Газа са бежанци, обсадени в район, който със своите 365 km² е най-големият открит затвор в света. Градовете, които бяха превзети или нападнати от палестинците в началото на настоящите боеве, са някои от обезлюдените градове, от които някои от бежанците са лишени.</p>
<p>В международните корпоративни медии историята се представя главно или като двустранна война между Израел и Газа, или като безсмислена, едностранна палестинска агресия, лишена от всякакъв контекст. Липсващият контекст, разбира се, е, че палестинците са преживели години и години на колониално подчинение и това е особено вярно за палестинците в ивицата Газа.</p>
<p>Както казах, снимките са мръсни и ужасяващи. Невъзможно е да не се повлияем от тях. Те обаче не са достатъчни сами по себе си. Извън вече споменатия исторически контекст, през последните две десетилетия Газа многократно беше превръщана в руини от израелски въздушни нападения и военни операции. Сега, за пореден път, бомбардировките започнаха отново и сред основното течение на израелското общество и неговите медии открито се говори за извършване на геноцид в Газа. Ако не се направи нещо, за да се предотврати това, то наистина може да се случи.</p>
<p>Когато искаме от палестинците да не прибягват до насилие, не трябва да забравяме пред каква реалност са изправени. Когато палестинците в Газа демонстрираха през 2017 и 2018 г. срещу израелската стена, която ги огражда, те бяха разстрелвани със стотици. Изображенията, които се разпространяват в момента, са мръсни и шокиращи. Нямам намерение да ги евфемизирам, оправдавам или извинявам, но в хода на борбата пътят към освобождението почти винаги поема по ужасяващи завои.</p>
<p>Африканският национален конгрес (една от основните организации-чадъри в борбата срещу апартейда в Южна Африка) често се цитира невежо като отправна точка за онези, които се опитват да твърдят, че насилието няма роля в борбата. Но след създаването на своето военно крило, MK (uMkhonto we Sizwe, „Копието на народа”), АНК никога не се е отказал от насилието. Нелсън Мандела (член на АНК и съосновател на MK) отказа да я го направи, дори след няколко десетилетия затвор. През 1985 г. президентът на АНК Оливър Тамбо каза пред Los Angeles Times:</p>
<blockquote>
<p>В миналото казахме, че АНК никога няма да отнеме умишлено живота на невинни хора, но днес, като гледаме какво се случва в Южна Африка, е трудно да се каже, че цивилни няма да умират.</p>
</blockquote>
<p>Борбата тук се води между ядрена суперсила и народ, който няма нищо. Колониализмът не отстъпва. Той няма да се оттегли сам, дори да го помолите любезно. Деколонизацията е благородна кауза, но пътят към нея често е грозен и помрачен от насилие. При липсата на реалистична алтернатива за постигане на освобождение, хората са принудени да извършват неоправдани действия. Това е основната реалност на неравенството на властта. Да изискваме от потиснатите винаги да действат по най-чистия начин значи да искаме да останат завинаги в робство.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/7.jpg" /> <figcaption>
<p>Протестиращ евакуира дете, ранено от огъня на армията по време на протест в Бейта. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<h1 id="sdiebnoto-dielo">Съдебното дело</h1>
<p class="darkgreen"><strong>Нека се върнем малко назад – Йонатан, ти си съден от израелски правителствен съд, по обвинение в хвърляне на камъни по време на протест на Западния бряг. Можеш ли да ни обясниш контекста, в който те арестуваха?</strong></p>
<p>Бях арестуван в Бейта, село близо до град Наблус на Западния бряг.</p>
<p>Бейта има дълга традиция на съпротива срещу израелския колониализъм. Той е един от центровете на съпротивата по време на Първата интифада (1987-1993 г.). В началото на 1988 г. около двадесет мъже от Бейта и съседния град Хувара бяха обградени от израелската армия, след като бяха идентифицирани от Шин Бет, скандалната израелска тайна полиция, като замесени в хвърляне на камъни. Те бяха вързани с белезници, след което войниците счупили костите им с камъни и палки. Войниците изпълняваха пряката заповед на тогавашния министър на отбраната Ицхак Рабин, който публично призова за политика на „чупене на ръце и крака“.</p>
<p>По-късно същата година Бейта беше сцена на един от най-забележителните инциденти на интифадата, когато група млади израелски заселници, водени от екстремиста Ромам Алдубе, нахлуха в града под претекст, че организират пътуване по случай Пасхата. След като Алдубе застреля жител на селото в маслиновите горички около града, групата продължи към самия Бейта, където бяха пресрещнати от жители, които излязоха да се защитават. В крайна сметка заселниците бяха обезоръжени от жителите, но не и преди стрелбата им да убие други двама палестинци, както и 13-годишно заселническо момиче, застреляно по погрешка от самия Алдубе по време на сблъсъка.</p>
<p>След този инцидент в израелското общество имаше многобройни призиви за „заличаване на Бейта от картата“. Въпреки че подробностите за инцидента вече бяха изяснени от военните след няколко оперативни разбора, като отмъщение израелската армия разруши петнадесет къщи в селото и арестува всички мъже, след което депортира шестима от тях в Йордания.</p>
<p>През последните години Бейта е белязан от постоянен конфликт срещу израелската армия и заселниците, които се стремят да създадат селища върху открадната земя, принадлежаща на града. Протестът, за който бях арестуван на 27 януари, беше част от местно въстание, което започна през май 2021 г., след създаването на израелско селище в района на Джабел (планината) Са-бих в покрайнините на града. По време на тези протести десет души бяха убити от израелски огън на снайперисти. Хиляди хора бяха сериозно ранени, а стотици бяха арестувани. Въстанието успя да наложи евакуацията на заселниците, но само временно и с обещанието на правителството, че по-късно ще им бъде разрешено да се върнат. След напускането на заселниците мястото е използвано като военна база, а наскоро заселниците се завърнаха, за да заемат къщите, построени с помощта на правителството.</p>
<p>Бях арестуван по време на акция на Гранична полиция (паравоенна част от израелската полиция) в селото след демонстрация. В полицейското управление чух двама служители, които ме бяха арестували, да подготвят показанията си заедно; След това ме обвиниха в тежко нападение срещу полицаи (хвърляне на камъни), възпрепятстване на полицейски служители и безредици. Бях държан в затвора три седмици, след което ме поставиха под домашен арест поради влошеното ми здраве.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/2.jpg" /> <figcaption>
<p>Семейства на палестински задържани чакат да бъдат допуснати във военния съд близо до Рамала. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.</p>
</figcaption>
</figure>
<p class="darkgreen"><strong>Поискахте да бъдете съден от военен съд, както съдят палестинците, а не от граждански. Можете ли да ни обясните смисъла на това искане?</strong></p>
<p>Явно не съм почитател на Държавата, нито на тази, нито на която и да е друга. Но в така наречените демокрации идеята за легитимно държавно насилие – което е самата основа на правните и репресивните системи – произтича от фалшивата етика на справедливостта и погрешната идея, че тези системи представляват колективните интереси на онези, които са подчинени на тяхната власт.</p>
<p>В израелския апартейд има уникален механизъм, който дори не е съществувал в южноафриканската система на апартейд. На Западния бряг има две паралелни съдебни системи: една за палестинците и една за еврейските заселници. Като бъда обвинен в едни и същи престъпления – дори когато се извършват на едно и също място, по същото време и при същите обстоятелства – ще бъда преследван и съден съгласно гражданското наказателно право, докато моите палестински другари ще бъдат изправени пред военен трибунал, което показва ясно реалността на тотална военна диктатура. За да залови палестинците, правителството използва въоръжени сили, които често ги арестуват посред нощ, насилствено и с оръжие. Срещата със съдия може да отнеме до 96 часа (за мен – 24 часа) и дори когато най-накрая я направи, този съдия ще бъде войник в униформа, точно като прокурора. Те ще бъдат съдени съгласно драконовския военен закон на Израел, вероятно без възможност за освобождаване под гаранция, и присъдата им ще бъде наложена след осъждането им в система, в която по-малко от 1 на 400 души бива оправдан.</p>
<p>Тази двойна правосъдна система често се споменава като един от основните компоненти на израелския апартейд. Това е толкова поразително проявление на апартейда, че дори някои умерени ционисти не могат да го скрият. И все пак те пропускат да признаят, че това е основен елемент на ционизма като заселническо движение, тъй като се фокусират само върху окупацията от 1967 г. и контрола на Израел върху Западния бряг и Ивицата Газа. Често чуваме, че системата е лоша, но че не е расистка, тъй като разграничението се основава на гражданството. Това твърдение е невярно. Има палестинско малцинство (20% от израелското население), чиито членове живеят в районите, окупирани от Израел през 1948 г. и имат израелско гражданство (за разлика от палестинците, които живеят на Западния бряг или в ивицата Газа, които живеят под контрола на Израел като поданици без гражданство). Малко се знае за това, но дори палестинци, които имат гражданство, понякога биват съдени от военни съдилища на Западния бряг. Истината по въпроса е проста: бях обвинен от граждански съд, защото държавата ме смята за евреин. Ако бях палестинец с израелско гражданство, щях да бъда съден от военен съд. Системата работи по етническа и религиозна линия.</p>
<p>Самите закони са различни и военното право всъщност не е законодателство, а по-скоро набор от укази, издадени от военното командване на региона. Един от тези укази, Заповед 101, например, забранява всяко събиране от политическо естество на десет или повече души (например хранене, по време на което се обсъжда политика), дори ако това събиране се провежда в частна собственост. Това е престъпление, което се наказва с десет години затвор. По същия начин всяка политическа организация или асоциация може да бъде обявена за незаконна, което се случва редовно.</p>
<p>Виждам анархизма като идеология – или по-скоро движение – за борба. Вярвам, че активизмът не трябва да бъде морализаторски (т.е. самодоволстен и покровителствен), а по-скоро насочен към ефективна промяна. Само по себе си няма нищо положително в това да губите време в затвора, вместо да се опитвате да направите нещо полезно навън. Поисках да бъда съден от военен съд, за да хвърля светлина върху система, която много малко знаят, и в същото време да се опитам да я подкопая. Така че представихме доста силен правен аргумент, като се има предвид ограниченията на израелското законодателство, но съдът просто го игнорира въз основа на измислени технически подробности – доста впечатляващо правно бърникане. Решението ми да откажа да призная легитимността на съда, след като молбата ми беше отхвърлена, също беше част от моята стратегия.</p>
<p>Има и по-фундаментална причина, поради която отказвам да сътруднича на съда и да спазвам процедурите, която произтича от моето разбиране за власт и моя собствен опит в правосъдната и затворническата система. Тези системи са проектирани по такъв начин, че ние винаги се молим или чакаме, винаги милостта на властта, лишени от всякаква свобода на действие.
Липсата на сътрудничество преобръща цялата тази система на контрол. Позволява ви да си върнете властта и свободата на действие в ситуация, в която се предполага, че нямате такива. Със сигурност има цена за плащане и тя трябва да се обмисля всеки път, в зависимост от обстоятелствата. Не твърдя, че това е най-добрата стратегия в сблъсък с правната система, но забелязвам, че помага да си върна контрола върху ситуацията.</p>
<p>Шансовете ми да бъда оправдан или да избегна затвора поначало бяха несъществуващи, така или иначе нямах много за губене.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/1.jpg" /> <figcaption>
<p>Изгледа на военния съд в Офер отвън. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.</p>
</figcaption>
</figure>
<p class="darkgreen"><strong>Това не е първият път, когато се сблъсквате със затвор, нали?</strong></p>
<p>Не… Мисля, че може да е за шести път, но не съм сто процента сигурен. От друга страна, моите палестински другари са в и извън затвора през цялото време и е много трудно да си представим живот без заплаха от лишаване от свобода, предвид обстоятелствата, в които живеем. Всъщност имам късмета (или привилегията), да съм прекарал толкова малко време в затвора за двадесет и няколко години активизъм. Това също е една от последиците от израелския апартейд.</p>
<p class="darkgreen"><strong>Споменахте, че сте били освободен по-рано тази година поради здравословни проблеми. Можете ли да опишете условията на живот в различните заведения, където сте били?</strong></p>
<p>Подобно на съдебната система, затворът също е разделен. Има отделни зони и затвори за палестинските политически затворници (Израел ги нарича „затворници за сигурност“) и за всички останали. За политическите затворници условията са много по-тежки, посещенията са по-ограничени, те нямат достъп до телефон, наред с други ограничения. Там обаче организираността, солидарността и понякога дори съпротивата са по-силни. Въпреки факта, че съм преследван по политически обвинения, за които палестинците са класифицирани като „затворници за сигурност“, и въпреки че поисках да бъда задържан с моите другари, аз винаги съм бил класифициран като „обикновен“ затворник.</p>
<p>Израелската система има три различни нива на лишаване от свобода: задържане преди обвинение, задържане след обвинение и лишаване от свобода след присъда. Задържането преди обвинение е фазата, в която условията са най-лоши, където достъпът до външния свят е най-ограничен. На този етап са забранени телефонните комуникации и достъпът до телевизор и радио, както и закупуването на консумативи в столовата. Не се разрешават никакви книги или материали за четене, освен Библията или Корана. По закон имате право на един час ходене на ден, но рядко можете да получите дори няколко минути. Някои от тези условия постепенно се подобряват, след като бъдете обвинен или осъден, в зависимост от затвора и квартала, в който се намирате. (Общо взето режимът преди съда и в наказателните отделения след присъдата в затворите на болшевишкия „рай“ са много по-тежки от този в еврейските затвори – бел. прев.)</p>
<p>Материалните условия варират значително. Броят на хората в една и съща килия може да варира от двама до двадесет, преживял съм и двете крайности. По принцип предпочитам да имам възможно най-голямо уединение, но наистина зависи от това кои са съкилийниците. Да бъдеш затворен в клетка само с още един човек може да бъде доста трудно за понасяне, особено за някой като мен, който не е много добър във воденето на разговори.</p>
<p>Наркотиците и зависимостите също са проблем и много от тях витаят наоколо. Болкоуспокояващи, опиати, опиоидни автагонисти, имаме всичко. Но снабдяването никога не е стабилно и затова често се случва да останете в килия с няколко души, които се движат между различните състояния на зависимост. Винаги има битки за дял от малкото, което достига до килиите. Затворниците непушачи технически имат право да бъдат настанени в килии за непушачи, но това е само теоретично. Всъщност единствената килия за непушачи, в която бях държан, беше изолатор. Не ми позволиха килия за непушачи дори когато се разболях от остър бронхит.</p>
<p>Най-разпространената форма на насилие между лишените от свобода, освен юмручните сбивания, са порязването (изгорели и пресовани филтри от цигари са много разпространени и лесно се получават) и заливането с вряла вода, смесена със захар.</p>
<p>Веган съм от почти тридесет години. Страдам от диабет тип 1 и непоносимост към глутен (цьолиакия); Имам и епилепсия, откакто бях прострелян в главата със сълзотворен газ по време на демонстрация. Това прави постоянна борба за храната в затвора, тъй като не мога да ям всичко, което е приготвено в затворническа кухня. Обикновено отнема една до две седмици, докато храната стане достъпна и дори повече, за да получа всичко, от което се нуждая и на което имам право. Междувременно диетата ми се състои основно от краставици и, когато имам късмет, моркови.</p>
<p>По време на последния ми престой в затвора загубих около 12 килограма за три седмици – около 15% от телесното си тегло. Разболях се от остър бронхит, което доведе до скок на кръвната ми захар до животозастрашаващи нива.</p>
<p>Имах щастието да ме пуснат под домашен арест под гаранция, най-вече заради здравословното ми състояние. Това е възможност, която палестинците нямат. Това преживяване остави в мен съмнения за начина, по който управлявам съдебно-политически случая си и може би дори малко ме разби. Отне ми известно време да се възстановя физически и още повече – да се върна на себе си психически и емоционално. Трябваше да взема решение как да подходя в случая, но нито една от опциите не беше добра и дори не бях в състояние да реша. В крайна сметка разбрах, че съм изправен пред дилема: или трябва да се придържам към споразумението, което бях сключил със себе си, когато открих огледалния свят на анархизма като тийнейджър, и осъзнах до каква степен светът е изкривен и се прецаках, или трябваше да взема каквото мога от него и… да продължавам напред. Това е доста лесен избор, нали? В крайна сметка нямаш никакъв избор.</p>
<p class="darkgreen"><strong>Има ли други обвинения срещу вас?</strong></p>
<p>Освен обвиненията, които вече бяха обсъдени, има няколко висящи дела – обвинения, по които все още не съм съден, но може да бъда. Най-забележителното е „подстрекаване към насилие и тероризъм“ след статия, която публикувах, докато бях в затвора през 2020 г., която призоваваше хората да подкрепят и да се присъединят към палестинската съпротива срещу израелския колониализъм.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/6.jpg" /> <figcaption>
<p>Протестиращи в Бейта, използващи тактиката на „нощното объркване“, за да тормозят заселниците, мигащи с мощни лазерни показалки и други светлини към поселището, маршируващи към него със запалени факли и насочващи пушека от горящи автомобилни гуми. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.</p>
</figcaption>
</figure>
<p class="darkgreen"><strong>Получавате ли подкрепа от групи в израелското общество, от Палестина, в международен план? Какво могат да направят хората, за да подкрепят вас и другите, които се организират тук?</strong></p>
<p>Има кръгове на подкрепа в анархистическата общност и сред палестинците. Мисля, че най-полезното нещо, което трябва да направите в момента, е да подкрепите кампании за бойкот, лишаване от инвестиции и санкции срещу Израел. Има много такива, това е сравнително ефективно и е доста лесно да се включите в него.</p>
<p>Що се отнася до подкрепата за себе си, чувствам, че подкрепата за борбата и за палестинските затворници като цяло е най-добрият начин да подкрепите лично мен.</p>
<p>В момента има повече от 5000 палестинци, задържани в израелски затвори. Около една четвърт са това, което Израел нарича „административно задържани“, които могат да бъдат задържани за неопределено време, без обвинение или съдебен процес, въз основа на „секретни доказателства“.</p>
<p>Изчислено е, че всеки един на петима палестински мъже, живеещи под израелското военно управление, са били затваряни поне веднъж от Израел.</p>
<p>Организацията, която най-добре подкрепя палестинските затворници, е <a href="https://www.addameer.org/">Ad-dameer Prisoner Support and Human Rights Association</a> – палестинска неправителствена организация, която работи в подкрепа на задържаните палестински затворници в израелски и палестински затвори. Основана през 1991 г. от група активисти, интересуващи се от правата на човека, центърът предоставя безплатна правна помощ на политически затворници, защитава техните права на национално и международно ниво и работи за прекратяване на изтезанията и нарушенията на правата на затворниците чрез наблюдение, правни процедури и кампании за солидарност. (<em>При “соца” за подобна подкрепа се получаваше 15 години затвор – бел. прев</em>)</p>
<p>Addameer е една от шестте основни палестински организации на гражданското общество, които Израел без много приказки определи като терористични организации през 2021 г., отново въз основа на „тайни доказателства“. Те вършат решаваща работа в подкрепа на палестинските политически затворници, държани от Израел, и е от съществено значение да ги <a href="https://www.addameer.org/about/Support-Addameer">подкрепяме</a>.</p>
<p><a href="https://samidoun.net/">Samidoun</a> е международна мрежа от активисти, работещи за изграждане на солидарност с палестинските затворници в тяхната борба за свобода. Те работят за повишаване на осведомеността и предоставяне на ресурси за палестинските политически затворници, техните условия, техните искания и тяхната борба за свобода за себе си, за техните другари и за тяхната земя. Самидун също работи за организиране на местни и международни кампании за промяна и защита на правата и свободите на палестинските затворници.</p>
<p>Можете да следите моя случай <a href="https://www.support-jonathan.com/">тук</a> чрез моята местна група за поддръжка. Сигурно ще минат още няколко месеца, но когато се върна в затвора, ще се радвам да получа поща. Най-лесният начин да направите това е да изпратите имейл на същия адрес support.jonathan@proton.me като последния път, когато бях зад решетките, и той ще бъде препратен до мен. Ще направя всичко възможно да отговоря, дори и възможностите ми да са доста ограничени, защото пощенските марки са рядкост. Както винаги, когато пишете на затворниците, трябва да имате предвид, че цялата кореспонденция се следи.</p>
<h1 id="istoriiata">Историята</h1>
<p class="darkgreen"><strong>Вие участвахте в създаването на „Анархисти срещу стената“ – колектив, който се ползва с известно международно признание в началото на 2000 г. Какво се случи с този проект? И как изглежда днес анархисткото движение в Израел?</strong></p>
<p>Не обичам да го представям, сякаш съм „участвал в създаването“ на АСС, особено защото ми се струва, че това е погрешно характеризиране на начина, по който тази група – и повечето групи за пряко действие – са започнали. Нямаше конкретен момент. В началото на хилядолетието <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%B0%D0%BB-%D0%90%D0%BA%D1%81%D0%B0">Втората интифада</a> беше в разгара си и ние бяхме малка група хора, които се присъединиха към палестинската съпротива и практикувахме пряко действие. Разрасна се и се събрахме, но никога не „основахме“ група. Дори името всъщност не беше умишлен избор. Всеки път изпращахме прессъобщения с различно име. Случайно това име беше използвано в деня, когато армията стреля с бойни патрони по един от нас. В последвалата медийна лудост се възползвахме от лошата си слава и запазихме името.</p>
<p>Двадесет години по-късно проектът АСС вече не съществува, но мисля, че има поуки, които могат да се извлекат от него, както положителни, така и отрицателни. По същия начин, по който започна, АСС сама изчезна в някакъв момент. Анархистите живеят в обществото, срещу което се борят, и не са имунизирани срещу неговите злини. Борбата с променящите се власти винаги е трудна и мисля, че към края беше твърде трудно да не останем затънали в своите проблеми. Говорим за сравнително малка група от хора, чиито политически връзки са до голяма степен изковани от привързаност и доверие. Друг важен момент, който трябва да се подчертае, е, че разпускането на АСС дойде едновременно с отлива на палестинската съпротива в края на 2010-те години.</p>
<p>След като вече бях напуснал, групата се разпадна поради фундаментални разногласия по въпросите на насилието и ненасилието. <a href="https://crimethinc.com/2013/11/11/contemporary-israeli-anarchism-a-history">Историята на съвременния анархизъм в Израел, публикувана от CrimethInc. през 2013 г.</a> разказва тази част от историята доста добре според мен, въпреки че не съм съгласен с някои от другите въпроси, обхванати в текста.</p>
<p>Анархистите все още участват в съпротивата срещу ционизма и израелската колонизация. Хората, които са част от движението, участват в подкрепа на бежанци и хора без документи, културна и контракултурна дейност, радикално образование и др.</p>
<p>Въпреки че анархистите присъстват винаги, когато се появи радикален активизъм, имам впечатлението, че в момента няма отделно анархистко движение, може би поради липсата на силна анархистка традиция тук.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/3.jpg" /> <figcaption>
<p>Йонатан Полак, задържан при демонстрация в селото Наби Салех на Западния бряг.</p>
</figcaption>
</figure>
<p class="darkgreen"><strong>От тази гледна точка, какво мислите, че успяха да постигнат Анархистите срещу стената? Какви уроци – или поне какви хипотези – бихте предали на анархистите другаде въз основа на вашия опит?</strong></p>
<p>Мисля, че поради сравнително голямото отрязяване, което получи АСС, хората са склонни да възприемат колектива като нещо повече от това, което всъщност беше. Отначало това беше малко повече от малка група от много решителни хора, всъщност разширена група добри приятели. След това се разрастна малко, като няколко десетки души съставляваха ядрото му и може би няколкостотин други гравитираха наоколо спорадично.</p>
<p>За мен най-важната характеристика на АСС беше изоставянето на фалшиви национални привързаности и дори идентичности в полза на смяната на страните и директното присъединяване към палестинската борба срещу израелския колониализъм. В едно сплотено, милитаристично общество като Израел, това беше значително отклонение от традициите на левицата. Сигурно не е много, но все пак беше необикновено. Нашата цел беше да признаем своята привилегирована позиция и да я използваме, като я преобърнем в отношенията си с палестинската съпротива. Не за да пристигнем като бели рицари, а по-скоро като ресурс. Основният ни принцип беше да се присъединим към палестинската борба и да следваме препоръките на палестинците.</p>
<p>Вярвам, че позицията ни като съюзници, участващи в борбата, а не като симпатизанти от контекста на израелското общество, беше най-големият принос на АСС и това, което имаше най-голямо въздействие, най-траен ефект, включително извън най-близкия му кръг.</p>
<p>Като малка и сплотена група, първоначално нямаше нужда да се формулират много въпроси. Някои неща бяха много ясни за повечето от участниците, но бяха много табу в израелската политика, дори сред най-радикалните маргинали – например отношението ни към насилието, мястото ни в борбата или антагонистичната ни позиция спрямо обществото на държавата Израел. Всичко това се размиваше и несъмнено ставаше все по-объркано с нарастването на значението на групата. По това време АСС беше единствената организация, която пряко подкрепяше народната съпротива на Западния бряг, което означава, че с течение на времето към групата се присъединиха хора, които споделяха някои от основните принципи, но не приемаха изцяло първоначалната политическа ориентация. В ретроспекция бих казал, че, започвайки като малка, сплотена група за пряко действие, ние нямахме наличните инструменти, за да се справим с това, което предстои.</p>
<p>Почти съм сигурен, че решението не се криеше в стриктна политическа линия, но виждам разногласията, които се появиха по теми като начините за съпротива или дали трябва да заемем позиция за/против Израел, тъй като тези бяха основният катализатор за моето напускане групата. Може би това е урокът, че добрата стара анархистка организация в афинитетни групи е най-добрият начин да се даде възможност за организиране в по-голям мащаб, като същевременно се запази автономията и разнообразието, без да се налага задушаващ политически компромис. Разбира се, няма сребърен куршум и някои от проблемите, с които се сблъска АСС, след като напуснах, нямаха нищо общо с това. Но и днес чувствам, че това е все още уместен урок, който трябва да бъде научен.</p>
<p class="darkgreen"><strong>Какво въздействие има новото правителство върху израелските и пале-стинските общества като цяло? Как може новото законодателство, ог-раничаващо правомощията на Върховния съд, да се отрази на ситуаци-ята, както за вас лично, така и за активистите като цяло? (Този въпрос и отговорът, който следва, са написани преди събитията от 7 октомври.)</strong></p>
<p>Сегашното правителство е едно от най-лошите и най-опасните, които Израел някога е виждал, а това е много висока летва. То грубо изразява и прилага политики на етническо прочистване. Заплахите, които представлява, са многобройни, но най-важната несъмнено е тази, която е най-малко специфична за него: това правителство е въплъщение на бясната надпревара на всички израелски политици в посока все повече и повече към крайно дясното. Основната спорна точка в израелското общество и тази, която привлича най-много международно внимание, е атаката срещу съдебната система – но това е почти естетическо несъгласие, маскирано под формата на борба за демокрация. В действителност това е вътрешен конфликт по въпроса как най-добре да се управлява и поддържа еврейското надмощие, което се радва на почти пълна подкрепа в израелското общество, включително сред така наречените либерали.</p>
<p>Конкретните промени, които сегашната коалиция се стреми да приложи, несъмнено ще отслабят съдилищата и със сигурност ще ги направят малко по-малко либерални, но съдилищата никога не са защитавали нашите права, още по-малко тези на палестинците, и никога не са забавяли правителствените политики. Ни най-малко. Израелската съдебна система е и винаги е била крайъгълен камък на израелския колониализъм между реката и морето; беше от съществено значение да се даде възможност за прилагане на ционистките политики и да се осигури на системата около тях либерална правна рамка с добро качество. Израел зависи от способността си да се представя и продава като така наречената жизнена демокрация. Отслабването на съдебната система може да бъде вредно, но вярвам, че перспективата за победа на протестното движение представлява още по-голяма опасност за цялостната борба срещу колониализма и апартейда.</p>
<p>Протестното движение е доминирано от смесица от военни резервисти, бивши високопоставени служители на прословутата тайна полиция на Израел, Шин Бет, либерални икономисти и различни други ционистки и националистически групи. Намесени са и някои по-радикални елементи, но тяхната роля и влияние са минимални. Израелското знаме е съставено от еврейски символи и е емблема на еврейската изключителност и надмощие, така че не е изненада, че е основният символ на протестното движение. Тези групи са отдадени на идеята, че Израел е демокрация и че еврейското надмощие не противоречи на тази идея. Като цяло това е и най-разпространеното усещане сред тълпите, участващи в протестите. Всяка победа на движението ще бъде използвана за укрепване на погрешната и опасна идея, че израелската демокрация е триумфирала, като се предполага, че тя някога е съществувала.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/4.jpg" /> <figcaption>
<p>Протестиращи в Бейта. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.</p>
</figcaption>
</figure>
<p class="darkgreen"><strong>Анархистите изиграха ли роля в протестите?</strong></p>
<p>Въпросът за участието в демонстрациите раздели местните анархисти. Докато мнозина се чувстваха изключени, някои се включиха в „Радикалния блок“, който, както подсказва името му, е свободна коалиция от радикали, участващи в протестите. Доколкото разбирам, те се смятат по-скоро за контрапротестиращи.</p>
<p>Въпреки че уважавам избора да се опитаме да мобилизираме израелското общество и усилията, които се инвестират в него, все пак смятам, че това е грешка, предвид настоящите обстоятелства. Протестното движение е толкова голямо – и толкова здраво вкоренено в идеята, че Израел е демокрация, която трябва да бъде спасена – че ще изсмуче, кооптира или елиминира всякакви различни тенденции в него. Поради причините, обяснени по-горе, аз вярвам, че настоящото движение е може би най-голямата заплаха за борбата срещу колониализма след Споразуменията от Осло и че Израел е в състояние да го използва, за да възстанови международната си позиция по същия начин, както Споразуменията от Осло бяха използвани за възстановяване от Първата интифада в началото на 1990 г. По това време всичко, което в крайна сметка се случи, беше укрепването на господството над палестинците и засилването на тяхното лишаване от собственост.</p>
<p>През 90-те години на миналия век израелската крайна десница, която смяташе споразуменията от Осло за пораженчески компромис, им се противопостави и масово излезе на улицата. Ние също се противопоставихме на споразуменията – защото още тогава беше ясно, че те ще бъдат използвани от Израел за собствената му реабилитация или по-лошо – за потушаване на палестинското въстание. В нито един момент обаче не сме мислили да се включим в масовите десни протести, за да осуетим изпълнението на споразуменията. Вярвам, че ситуацията днес е доста подобна. Може би по-познат пример ще бъде днешното противопоставяне на много фашисти и нацисти на глобализацията. Може ли някой дори да си представи да се присъедини към тях?</p>
<p>Но неприятното в идеята да участвам по някакъв начин в демонстрациите за фалшива демокрация е по-дълбоко. Мисля, че в колониална ситуация като тази в Палестина, нашата роля не е и не трябва да бъде тази на умерените в едно колониално общество. Трябва да отхвърлим това общество, неговата гледна точка, вътрешната му политика. Трябва да разберем, че неравенството във властта означава, че промяната не може да дойде от израелското общество. Нашата роля е да го отслабим, да създадем линии на разлом, да посеем разделение, да дадем твърда съпротива. По време на конфликт не трябва да се опитваме да си проправим път в израелското общество, а да се дистанцираме от него и да се борим срещу него.</p>
<p class="darkgreen"><strong>Отвън целият район изглежда като камина, готова да избухне в пламъци. Какво е нужно, за да се случи нещо положително? Какво ви дава надежда?</strong></p>
<p>Не предпочитам да търгувам с надежда, защото като всяка търговия, това е спектакъл на измами. Израснах в движението за освобождение на животните от средата до края на 90-те години, около времето на първата „Зелена заплаха“. Спомням си, че прочетох писмо, което Фрий (Джеф Луърс) изпрати от килията си до един журнал, може би година или две след осъждането му, което ми оказа трайно въздействие. Беше много отдавна и не мога да намеря това писмо, въпреки че Интернет трябва да направи най-редките документи достъпни с едно кликване. Вероятно ще отговоря малко неточно, но Фрий, осъден на повече от двадесет години затвор, спомена бунта във варшавското гето, за да покаже, че надеждата или перспективата за успех не е подходящ критерий за борба или съпротива. Тогава ме разтърси из основи, така е и днес.</p>
<p>Бъдещето не може да се предвиди. Един добър приятел, който е участвал в подземна съпротива срещу режима на апартейд в Южна Африка, ми каза, че краят на 80-те години е бил най-мрачният период. [Президентът Питър Вилем] Бота беше на власт, Съединените щати все още силно подкрепяха бялата Южна Африка като важна антисъветска крепост и краят на апартейда все още беше далеч от очите. Тогава СССР се разпадна и геополитическата ситуация се промени коренно, почти за една нощ. Първоначално всички смятаха, че всичко е свършило, защото Съветите бяха основните поддръжници на АНК. Но по-малко очевиден страничен ефект беше, че прозападното правителство на апартейда в Южна Африка изведнъж се оказа много по-малко важно в света след Студената война; фактът, че на местно ниво вече съществува силно движение, което да се възползва от тези геополитически промени, беше в основата на политическата промяна и (несъвършеното) падане на апартейда.</p>
<p>Поуката на историята е, че трябва да организираме и изграждаме съпротивителни движения, дори когато всичко изглежда загубено. Моята визия за анархизма не е утопична. В моите очи всяка победа, всеки успех на партии като АНК трябва незабавно да се разглежда като провал, като властова структура, срещу която трябва да се борим, за да бъде унищожена. Казват, че най-доброто е враг на доброто, но това е само защото ни липсва въображение и доброто никога не е достатъчно добро. Несъвършенството е константа, но ние продължаваме да се борим, превръщайки всяка победа в поражение и след това в борба.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/5.jpg" /> <figcaption>
<p>Йонатан Покал ескортиран към изслушване за мярка за неотклонение през Съда на йерусалимските магистрати с окови на краката. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<h1 id="prilozhieniie-iziavlieniie-na-dzhonatan-polak-slied-oszhdanieto-mu">Приложение: Изявление на Джонатан Полак след осъждането му</h1>
<p>Десет протестиращи бяха убити от израелски войници в село Бейта на Западния бряг близо до Наблус от началото на протестите през май 2021 г. На 27 януари тази година бях арестуван от служители на израелската гранична полиция, докато се връщах у дома от протест срещу израелския колониализъм и кражбата на селска земя за създаването на ново изключително еврейско селище. По-късно бях обвинен в хвърляне на камъни и сега стоя пред този съд, за да пледирам невинен по делото си. Делото почива единствено на лъжливите показания на тримата гранични полицаи, които ме арестуваха. Полицията отказа да проведе сериозно разследване извън тези показания, дори след като изрично докладвах, че съм чул тримата полицаи да координират показанията си помежду си. За разлика от полицията, която не можеше да си направи труда да направи това, аз имам доказателства, които дискредитират показанията на служителите и ги показват като пълни с лъжи. При нормални обстоятелства това би било разследване, което бих се радвал да изтърпя докрай.</p>
<p>Обстоятелствата обаче далеч не са нормални. Този случай, необичайно, се разглежда, след като обвиняемият – аз – поисках процесът да се проведе не в израелския наказателен съд, а в много по-драконовски военен съд, където палестинците се съдят за подобни деяния. Поисках да бъда съден от военен съд, защото там моите палестински другари, които редовно биват арестувани по време на демонстрации като тази, след която бях арестуван, биват съдени и осъдени на тежки присъди въз основа на оскъдни доказателства, често измислени. Очаквано, прокурорът се противопостави на това искане и съдът го отхвърли. Лошата (и не съвсем точна) аргументация на прокурора беше, че мястото ми на пребиваване не е на Западния бряг. Въпреки това израелските заселници, които живеят и работят на Западния бряг, по принцип също не са обвинени от военни съдилища. Къде тогава е тяхното „местожителство“? Основният аргумент на съда да отхвърли молбата ми беше, че престъпленията, за които ме преследват, не са квалифицирани като престъпления, свързани със сигурността.</p>
<p>Аз не съм юрист и нямам инструментариума да преценя законосъобразността на решението на съда, а и без това не му придавам особено значение. Но едно нещо е сигурно: палестинците, и не само онези, които живеят директно под военната диктатура, която Израел упражнява на Западния бряг, са съдени с хиляди в израелските военни съдилища по идентични или подобни обвинения. Пощаден съм от подобна съдба само защото държавата ме смята едновременно за гражданин и член на доминиращата еврейска религия. Моят приятел Тарек Баргут – палестинец, живеещ в Йерусалим и бивш член на израелската адвокатура – беше съден и осъден от униформен израелски войник във военен съд на Западния бряг. Междувременно Амирам Бен Улиел, жител на израелски колониален пост на Западния бряг и убиец на семейство Давабше, който беше осъден за много по-сериозни терористични прес-тъпления, беше съден в граждански съд в Йерусалим.</p>
<p>Само преди два месеца израелски заселници застреляха Кусай Маатан в се-ло Бурка на Западния бряг. Двама заселници бяха арестувани по подозрение за убийство. В същото време жители на Бурка също бяха арестувани по много по-малко сериозно подозрение, а именно участие в сблъсъците, пос-ледвали нахлуването в тяхното село от заселници. Проведоха се няколко заседания по делото на заселниците. Те бяха държани в израелски граждански съд, преди да се проведе дори едно изслушване по делото на палестинците, което беше разгледано във военен съд. Причината е проста, палестинците трябва да бъдат представени пред съд само след период от 96 часа, четири пъти повече от периода, предвиден в израелския наказателен кодекс.</p>
<p>Тази дискриминационна политика наистина може да се счита за законна според стандартите на израелското законодателство, но дълбоко в себе си, в основата си, тя все пак остава ясен израз на режима на апартейд на Израел между реката и морето.</p>
<p>Но законът не е справедливост. Южноафриканският апартейд беше защитен от закона по онова време, подобно на френския колониализъм в Алжир, превъзходството на бялата раса в Родезия и безброй други победени колониални режими, които бяха явно несправедливи. Законът на практика често е предназначен да бъде противоположност на справедливостта.</p>
<p>Несправедливостта на статуквото е толкова очевидна и неоспорима, че дори бив-шият шеф на прословутия Мосад Тамир Пардо наскоро беше принуден да признае, че „на територия, където два народа се съдят според две съдебни системи, става въпрос за държава на апартейд.“</p>
<p>Този случай, независимо от това, което прочитът на обвинителния акт може да подскаже, няма много общо с бунт или с възпрепятстване и агресия срещу полицейски служители, а по-скоро с репресиите и криминализирането на съпротивата срещу израелския колониализъм и неговия режим на апартейд. Моят отговор на обвиненията и фактите, описани в обвинителния акт, е без значение. Тъй като самият начин, по който се провежда това изслушване, е израз на израелския апартейд, моето сътрудничество би било самодоволство. Повече от двадесет години посветих времето си на борба срещу колониалния режим на Израел и нито желая, нито мога да му сътруднича сега, дори ако решението ми означава, че отново ще бъда поставен зад решетките.</p>
<p>Следователно, въпреки че нямам намерение да призная нищо, което не съм направил, няма да разпитвам държавни свидетели, няма да призовавам никого да се защитавам и няма да давам показания дори. Няма да оспорвам т. нар. „доказателства“ на обвинението или да представям доказателства в своя защита. Израелският колониализъм и неговият режим на апартейд са нелегитимни в самата си същност. Този съд е нелегитимен. Производствата по това дело, които допълват други производства в паралелни и нелегитимни военни трибунали, чиято причина за съществуване е потушаването на съпротивата, всички са нелегитимни. Единственият разумен отговор на това обвинение, на тази действителност е борбата за свобода и освобождение. Няма по-силен глас от този на въстанието!</p>
<hr />
<p><em><a href="https://www.anarchy.bg/%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0/%d1%8f%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%83%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%bd%d0%b8%d1%89%d0%be-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-4/">Превод от Георги Константинов</a>.</em></p>
https://crimethinc.com/2023/06/24/ruskitie-anarkhisti-za-bunta-na-chvk-vaghnier-statements-from-three-anarchist-organizations2023-06-24T09:01:25Z2024-01-10T18:48:49ZРуските анархисти за бунта на ЧВК "Вагнер"По-долу можете да прочетете три бързо преведени изявления от руски анархистки групи.
<figure><img class="u-photo" alt="" src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/06/24/header.jpg" /></figure>
<p>На 24 юни, в 10 часа сутринта, президентът на Русия, Владимир Путин, <a href="https://www.youtube.com/watch?v=EkDwRJqcHSI">направи обръщение към народа</a>, провокирано от въстанието на частната военна компания “Вагнер” под ръководството на Евгений Пригожин. В своето обръщение, той заяви, че действията на Пригожин “тласкат страната към анархия и братоубийство”.</p>
<p>Това е пример за неправилната употреба на думи. Братоубийството отдавна е част от режима на Путин. Изтезанията и убийствата на дисиденти са форми на братоубийство. Нахлуването в Украйна беше братоубийство. Както компанията “Вагнер”, така и руската армия отдавна са замесени в братоубийствени сблъсъци.</p>
<p><a href="https://crimethinc.com/2016/09/21/to-change-everything-in-11-more-languages#bulgarian">Анархията</a> е точно обратното на братоубийството: тя е състояние, което настъпва, когато хората не се конкурират, за да установят власт над другите. Тоталитаризмът обаче винаги води до кървави конфликти за власт.</p>
<p>С поглед върху настоящата ситуация в Русия, неизбежно си <a href="https://crimethinc.com/2019/06/14/sudan-behind-the-massacre-in-khartoum-the-perpetrators-and-the-backstory">припомняме гражданската война</a>, която избухна в Судан между армията и “Силите за бърза подкрепа” по-рано през тази година. С цел потушаване на силните социални движения за свобода, правителството въоръжи наемниците от “Силите за бърза подкрепа”, само за да се озове в битка с тях за контрол над властта в държавата.</p>
<p>Този вид широкоразпространено насилие е неизбежно следствие от милитаризацията. Понеже правителствата и корпорациите все повече се доверяват на силата, за да потушат социалните конфликти, насочвайки значителни ресурси към полицията и частната охрана, те създават условия за ужасни граждански войни в голям мащаб. Гражданските конфликти, които в момента се разразяват в Судан и Русия, може да избухнат и в други части на света утре, ако не променим курса на нашето общество в глобален план.</p>
<p>По-долу можете да прочетете три бързо преведени изявления от руски анархистки групи. Първите две са нелегални групи: едната е базирана в Иркутск (Сибир) анархистка група, а другата е Бойната организация на анархокомунистите (БОАК), чиито текстове вече сме публикували повече от веднъж. Третото изявление идва от редколегията на Автоном (Автономное действие), които чрез своето списание и уебсайт продължават да бъдат една от най-важните платформи на съвременното рускоговорящо анархистко движение.</p>
<hr />
<h1 id="dvizhieniie-na-irkutskitie-anarkhisti">Движение на иркутските анархисти</h1>
<p><em>Оригиналният текст на руски език е достъпен</em> <a href="https://t.me/anhoirk/2927"><em>тук</em></a><em>.</em></p>
<p>В настоящата ситуация около бунта на “Вагнер”, няма страна, която можем да изберем, освен самите себе си.</p>
<p>Същото може да се каже и за голяма част от населението – нито режимът на Путин, нито тези, които се конкурират с него за властта, ще действат в интерес на всички народи в Русия.</p>
<p>В момента можем да се подготвим за различни възможни сценарии. Не може да се изключи възможността за създаване на групи за народна самозащита, чиято основна задача при сценарий на гражданска война в страната може да бъде организирането на безопасността на хората, както и логистичната мрежа за осигуряване на храна и стоки от първа необходимост. Никой не трябва да бъде напълно беззащитен срещу наемните военни формирования и руската армия, а едно от основните оръжия, с които разполагаме всички ние, е солидарността и взаимопомощта.</p>
<p>В същото време трябва да помислим какво да правим, ако сегашната държавна власт се срине в град Иркутск или в цялата Иркутска област.</p>
<p>Ние се застъпваме за организирането на открити народни съвети, събрания и форуми по всички най-важни въпроси на обществения живот, включително икономиката, продоволствието, опазването на природата, правата на човека, самозащитата, образованието и комуналните услуги. Във всички тези структури бихме искали да има независими комитети от жени и представители на коренните народи.<sup id="fnref:1" role="doc-noteref"><a href="#fn:1" class="footnote" rel="footnote">1</a></sup></p>
<p>Междувременно наблюдаваме развитието на ситуацията. Путин вече се изказа по телевизията, като изрази страха си от разрушаването на държавната система и идването на “анархия”! Като анархисти можем да кажем, че диктаторът с право се страхува от анархията. Това означава, че неговата власт и идеята за “руския свят” ще престанат да съществуват, а вместо тях обществото ще започне да функционира според принципите на самоуправлението, децентрализацията и федерализма.</p>
<p>Смятаме, че анархията в тази страна все още е доста далеч. Но не сме безсилни в настоящата ситуация; можем да се подготвим за всичко, което може да се случи, и да наблюдаваме внимателно дали ще настъпи момент, който ще бъде благоприятен за всички онези тук, които копнеят за свобода, уморени от режима на Путин. Бихме искали всички, които обмислят това, да помислят какво биха направили в такъв случай и да се обединят с други хора, на които могат да се доверят и разчитат.</p>
<p>Това е най-малкото и най-елементарното нещо, което може да се направи в момента.</p>
<hr />
<h1 id="boina-orghanizatsiia-na-anarkhokomunistitie-boak">Бойна организация на анархокомунистите (БОАК)</h1>
<p><em>Оригиналният текст на руски език е достъпен</em> <a href="https://t.me/BO_AK_reborn/2416"><em>тук</em></a><em>.</em></p>
<p>В момента наистина сме във фаза, която има революционно значение в историята. Отдавна беше очевидно, че върховете на властовата йерархия скоро ще започнат да се борят помежду си; това беше просто въпрос на време.</p>
<p>В момента основната задача на анархистките и освободителните движения както в Русия, така и в чужбина е да консолидират силите си, да привлекат необходимите ресурси, да анализират ситуацията, да възстановят разрушени комуникационни канали и да бъдат готови за действие.</p>
<p>Нека не се заблуждаваме: настъпването на този момент може да отнеме известно време. От Февруарската революция (в която генералите играха активна роля в свалянето на царя) до Октомврийската революция минават девет месеца. От <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Kornilov_affair">въстанието на Корнилов</a> до октомври минават два месеца.</p>
<p>Но едно е ясно. Първо, моментът на пряка въоръжена конфронтация е по-близо от всякога. Второ, нито режимът на Путин, нито Пригожин и техните привърженици са наши съюзници. В тази борба между двама канибали, анархистите трябва да се държат настрана и да им позволят да се унищожават взаимно, колкото е възможно повече. Така те няма да са способни да нарушават живота на хората и в бъдеще.</p>
<p>Все пак, този период на изчакване на подходящия момент трябва да бъде използван в полза на нашата кауза. През това време трябва да се подготвяме и да повишаваме готовността си за действие, да анализираме ситуацията във всеки момент и да бъдем готови да действаме, дори и ако готовността ни все още не е достатъчна. Защото по-лошо от това да започнеш преждевременно, преди да е дошъл моментът, е да пропуснеш момента, в който можеш да промениш хода на историята в правилната посока.</p>
<p>Също така искаме да засегнем въпроса за призивите за атаки срещу военните регистрационни бюра и граждански правителствени сгради, които се появяват в момента.</p>
<p>Ние категорично не се съгласяваме с този призив. В момента врагът се подготвя да отблъсне нападение, но не от партизани, а от въоръжени бунтовници. Атакуването на такива обекти в този момент означава да разпиляваш своите ресурси и по същество да атакуваш укрепените крепости на врага с голи ръце.</p>
<p>Партизанът трябва да ударя там, където империята е уязвима, а не там, където е най-силна. Ударете там, където врагът не очаква. Ето защо в момента е възможно да атакувате обекти, но на голямо разстояние от населените места. Врагът е концентрирал всичките си сили за защита? Това означава, че е разкрил далечните си граници и достъпните пътища. Атакувайте газопроводите и нефтопроводите, атакувайте железопътните линии, водещи към военни обекти (но на голямо разстояние от тях), атакувайте електрическите и водопроводните мрежи, които снабдяват полицейските и военни бази. Но не и сами обектите, където врагът очаква нападение.</p>
<p>Или, ако рисковете са твърде големи, използвайте това време, за да се подготвите за въоръжено въстание.</p>
<p>Един жив и боеспособен партизанин, който може да участва в бъдещите битки, е в стотини пъти по-ценен от партизанин, който хвърля саморъчно изработен експлозив по полицай и бива застрелян от в резултат на това.</p>
<p>И не забравяйте за режима на <a href="https://meduza.io/news/2023/06/24/v-moskve-i-moskovskoy-oblasti-vveden-rezhim-kontrterroristicheskoy-operatsii">контратерористичната операция</a>.<sup id="fnref:2" role="doc-noteref"><a href="#fn:2" class="footnote" rel="footnote">2</a></sup></p>
<p>Дори ако решите да не атакувате полицаи, а да атакувате една електропроводка на 5 километра, рисковете да бъдете заловени на пътя по време на контратерористична операция се увеличават многократно. Оценявайте ситуацията разумно и не поемайте ненужни рискове.</p>
<hr />
<h1 id="avtonom-avtonomnoie-dieistviie">Автоном (Автономное действие)</h1>
<p><em>Оригиналният текст на руски език е достъпен</em> <a href="https://avtonom.org/news/samoorganizuytes-poka-oni-derutsya"><em>тук</em></a><em>.</em></p>
<p>Сега, когато това изявление бъде публикувано, все още не можем напълно да предвидим развитието на “бунта на Вагнер” в дългосрочен план. Въпреки това, можем да очакваме две на пръв поглед противоположни тенденции. Първо, нарастване на репресиите срещу обикновените граждани, не само от страна на държавните сили за сигурност, а и второ, увеличаване на хаоса, когато враждуващите страни оставят хората да се сблъскат с проблемите, които сами са създали.</p>
<p>Разбира се, Пригожин не е по-добър от Путин: сега фашистите се борят срещу други. Всяка авторитарна власт в крайна сметка поражда кървави конфликти.</p>
<p>В такава ситуация, искането за самоорганизация, създаване и укрепване на социални връзки на най-ниско ниво и взаимопомощ ще се разпространи. Хората ще създават нови инициативи и движения. Задачата на анархистите е да положат всички усилия, за да помогнат за създаването и участието в низовите структури, като създават нови сдружения и засилват взаимодействието между вече съществуващите.</p>
<p>Вече споменахме, че в сблъсъка между “вагнеровците” и “официалните” държавни структури няма “наша страна”. В продължаващата схватка, всички те преследват само своите интереси и ще защитават само себе си. За всички останали хора е по-добре да не рискуват в чуждата борба и, ако е възможно, да се държат далеч от местата на сблъсък.</p>
<p>Но ако искаме да създадем алтернатива на двете чудовища, трябва да се научим да се обединяваме, за да решаваме проблемите си, да подкрепяме борбата за прекратяване на войната и репресиите, да се защитаваме от насилие и да отстояваме интересите и правата си. Само по този начин ще можем да участваме в изграждането на ново общество, което да замени банкрутиралата власт и главорезите, които тя е отгледала.</p>
<p>Ние изразяваме солидарност с нашите другари от Иркутск, които пишат:</p>
<blockquote>
<p>Путин вече се изказа по телевизията, като изрази страха си от разрушаването на държавната система и идването на “анархия”! Като анархисти можем да кажем, че диктаторът с право се страхува от анархията. Това означава, че неговата власт и идеята за “руския свят” ще престанат да съществуват, а вместо тях обществото ще започне да функционира според принципите на самоуправлението, децентрализацията и федерализма.</p>
</blockquote>
<p>Там, където държавният контрол върху обществото и репресиите ще отслабнат, анархистите трябва да използват откриващите се възможности за разпространение на анархистическите идеи както чрез думи, така и чрез дела. В момента идват новини за бунтове в затворническите колонии и центровете за предварително задържане. Трябва да настояваме за освобождаването на политическите затворници и други жертви на произвола на властта.</p>
<p>Без значение как завърши бунтът, който се разиграва в момента, новият живот трябва да изникне отдолу, от исканията на широките слоеве на обществото. За да стане това възможно, всички ние се нуждаем от структури за самоуправление и самоорганизация. Обединете се.</p>
<hr />
<p>This translation originally appeared <a href="https://aresistance.noblogs.org/ruski-anarhisti-wagner/">here</a>.</p>
<div class="footnotes" role="doc-endnotes">
<ol>
<li id="fn:1" role="doc-endnote">
<p>Регионът, известен като Иркутск, се намира в югоизточната част на Сибир и е дом на няколко коренни народа; историята на колонизацията на Сибир е приблизително сходна с хронологията и събитията, свързани с колонизацията на т.нар. Америки. <a href="#fnref:1" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:2" role="doc-endnote">
<p>На 24 юни в Москва, Московска област и Воронежка област правителството въвежда режим на антитерористична операция в отговор на бунта на Евгений Пригожин и ЧВК “Вагнер”. <a href="#fnref:2" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
</ol>
</div>
https://crimethinc.com/2023/03/30/france-in-flames-makron-sie-opitva-da-smazhie-dvizhieniieto-srieshchu-piensionnata-rieforma-ss-smrtonosno-nasiliie2023-03-30T05:10:19Z2023-04-10T01:53:52ZФранция в пламъци : Макрон се опитва да смаже движението срещу пенсионната реформа със смъртоносно насилиеДокато милиони стачкуваха и се изляха по улиците, президентът Еманюел Макрон и неговите поддръжници се опитаха да смажат това движение, като ескалираха полицейското насилие до смъртоносни крайности.
<figure><img class="u-photo" alt="" src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/header.jpg" /></figure>
<p>Във Франция избухна мощно движение в отговор на опита за повишаване на възрастта за пенсиониране. Докато милиони стачкуваха и се изляха по улиците, президентът Еманюел Макрон и неговите поддръжници се опитаха да смажат това движение, като ескалираха полицейското насилие до смъртоносни крайности. В следващия репортаж предлагаме хронология на събитията от изминалите седмици, включително превод на разказ на един участник в движението и изявление на родителите на друг, който остава в кома. Можете да прочетете преглед на първата фаза на движението и анализ на заложените проблеми <a href="https://crimethinc.com/2023/03/22/france-the-movement-against-the-pension-reform-on-the-threshold-of-an-uprising">тук</a>.</p>
<hr />
<p>Когато френският президент Еманюел Макрон се кандидатира за поста миналата година, част от неговата платформа беше непопулярна пенсионна реформа, която ще принуди работниците да работят още няколко години преди пенсиониране. Принудени да избират между откровени фашисти и неолиберали, френските избиратели неохотно избраха Макрон, но оттогава назрява сблъсък.</p>
<p>Движението срещу пенсионната реформа започна със стачка на 16 януари 2023 г. Учтивите протести отстъпиха място на общи вълнения на 16 март, когато премиерът Елизабет Борн използва член 49.3 от Конституцията, за да заобиколи гласуването в Народното събрание, прилагайки новия закон със сила. Докато бунтът набираше сила, той се разшири отвъд противопоставянето на пенсионната реформа до отхвърлянето на неолиберализма като цяло. Протестите, стачките и блокадите се превърнаха в жестове на съпротива срещу произвола на изпълнителната власт, както и срещу Макрон и неговите кронита („Macron et son monde”), напомняйки движението на <a href="https://crimethinc.com/2018/12/14/the-yellow-vest-movement-showdown-with-the-state-reports-from-the-clashes-in-paris-around-france-and-across-europe">Жълтите жилетки</a> през 2018 г.</p>
<p>Днес движението е достигнало нов етап. В отговор на засилването на борбата и разнообразяването на тактиките и бойните фронтове, полицията драстично ескалира насилието, с което се насочва към демонстрантите. Дори корпоративни бизнес медии като The Financial Times <a href="https://www.ft.com/content/edbcdfa3-dae0-4732-8fa1-0bbd8e175475">критикуват</a> репресивното и авторитарно отношение на Макрон към движението.</p>
<figure class="portrait">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/4.jpg" /> <figcaption>
<p>Протести в Лориен във вторник, 28 март.</p>
</figcaption>
</figure>
<h1 id="obshchata-stachka-na-23-mart">Общата стачка на 23 март</h1>
<p>На 22 март, ден преди общата стачка, свикана от синдикатите, Макрон разпали огъня на недоволството. Той се появи за обръщение към корпоративните медии, носейки часовник на стойност 80 000 евро, който <a href="https://news.sky.com/story/emmanuel-macron-criticised-after-slowly-taking-off-expensive-watch-during-interview-about-pension-changes-12841955">се опита да свали неусетно по време на интервюто</a>. В тази медийна изява Макрон представи авторитарна и презрителна фигура, лъжеща за движението и репресиите, които полицията е прилагала. Всъщност той каза на синдикатите и хората, че не го е грижа нито за това, което имат да кажат, нито за живота им като цяло.</p>
<p>В четвъртък, 23 март, около 3,5 милиона души излязоха на улицата, включително повече от 800 000 само в Париж. Блокадите и стачките бяха успешни в цялата страна, като засегнаха гимназии, университети, градски транспорт, гаражи за събиране на боклук, рафинерии, пристанища, летища, влакове, магистрали и други институции. Денят завърши с многобройни „manifs sauvages” (спонтанни шествия) по улиците на Париж и пожари из цялата страна – някои срещу символи на изпълнителната власт и правителството, включително окръжни служби, <a href="https://twitter.com/i/status/1638990778558042136">кметства</a> и <a href="https://twitter.com/i/status/1638892346493526016">полицейски участъци</a>.</p>
<p>Въпреки че се чувстваше като победа и нещо като обединение, четвъртъкът разкри също, че Макрон и неговата полиция са имали за цел да смажат зараждащото се въстание на всяка цена. Полицията се насочи към всички без изключение – например те обикновено се въздържат да ударят охранителната линия, която защитава синдикатите, но в този случай не се поколебаха. Широко разпространени изображения, показващи как полицията напада безразборно протестиращите, стреляйки с <a href="https://desarmons.net/wp-content/uploads/2021/10/Brochure_Partie_Armes_2021.pdf">военни гранати GM2L</a> нагоре и в тълпата, поваляйки хората в безсъзнание. Въпреки че френската полиция никога не се е притеснявала да използва военни оръжия, за да смаже бунтовнически тълпи – например по време на движението на Жълтите жилетки и изгонването на ZAD в Нотр Дам де Ланд през 2018 г. – за тях е необичайно да се насочват към избрани служители, профсъюзи, студенти и деца, както и черния блок. В много случаи цялата тълпа реагира с колективен гняв, което също е необичайно.</p>
<p>В сравнение с огромния брой хора по улиците, имаше много малко арести. Това беше по две причини. Първо, хората бяха добре организирани, превъзхождаха по численост ченгетата и се защитаваха, доколкото могат. Второ, ченгетата не се опитваха да грабнат хората, а да нанесат физически и емоционални щети, с надеждата да разубедят многото хора, които за първи път излизат на улицата, да не се върнат. Дали са успели или не, предстои да видим.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/2.jpg" /> <figcaption>
<p>Гневът, насочен към Елизабет Борн, министър-председател на Франция.</p>
</figcaption>
</figure>
<h1 id="stachkata-prodlzhava">Стачката продължава</h1>
<p>Петък, 24 март, започна със силно присъствие на пикетите, по-специално в рафинерията Total Normandy (близо до Хавър). Хора идваха от Париж и съседните региони, за да подкрепят блокадата през цялата нощ и рано сутринта. Другарите, които ценят френската поп култура, ще се радват да научат, че рапърът Медин и актрисата Адел Хенел са били на пикет.</p>
<p>Част от подкрепата за стачката е съпротивата срещу „реквизициите” (“<em>réquisitions</em>”). Въпреки че правото на стачка е записано във френската конституция, има правна разпоредба, която позволява на местното правителство (префектура) да принуди стачкуващите да се върнат на работа, ако стачката изложи икономиката на риск. В Хавър блокадата остава силна, но държавата извършва <em>réquisitions</em> в цялата страна, особено в областта на енергетиката. Това потвърждава, че стачката работи, тъй като обикновено има забавяне между спирането на рафинериите и началото на недостига на гориво, но също така показва, че правителството е готово да изпрати ченгетата в къщите на хората, за да ги принуди да се върнат на работа.</p>
<figure class="video-container portrait">
<iframe src="https://player.vimeo.com/video/813025893?title=0&byline=0&portrait=0" frameborder="0" webkitallowfullscreen="" mozallowfullscreen="" allowfullscreen=""></iframe>
<figcaption class="caption video-caption video-caption-vimeo">
<p>Протести в Лориен във вторник, 28 март.</p>
</figcaption>
</figure>
<h1 id="mart-krvava-bania-v-sient-solin">25 март: Кървава баня в Сент Солин</h1>
<p>В събота, 25 март, 30 000 души се събраха в Сент Солин, малко градче близо до Поатие, за да протестират срещу приватизацията на водата и разкопките на най-големия индустриален „мегабасейн” във Франция. Обявен от <em>Confédération Paysanne</em> (най-големият и най-исторически съюз на земеделски работници във Франция), колективът <em>Bassines Non Merci!</em> (BNM), <em>Les Soulèvements de la Terre</em> (буквално „Въстания на Земята”) и повече от сто други асоциации и съюзи, демонстрацията имаше същата цел като предишния протест на същото място: да стъпи в празния кратер където се предполага, че ще бъде изграден басейнът.</p>
<p>Предишната мобилизация в Сент Солин беше <a href="https://lundi.am/Recit-de-la-manifestation-contre-la-mega-bassine-de-Sainte-Soline">успешна</a>. В събота, 30 октомври 2022 г., около 7000 души маршируваха в басейна и успяха да пробият масивните полицейски линии (1700 полицаи, подкрепени от хеликоптери). Три групи вървяха в екипи, с отделни траектории и стратегии, насочени към три различни точки за достъп с мащабирани нива на толерантност към риска; всичко беше оформено като голяма игра в стила на улавянето на флага (capture-the-flag). Полицията направи всичко възможно да отмъсти, но беше съкрушена.</p>
<p>На 25 март в началото атмосферата беше весела и решителна, продължавайки тона от октомври. Много знаци бяха обнадеждаващи. Броят на участниците се беше утроил от предишната демонстрация, вероятно облагодетелствайки се от факта, че мощното движение беше в разгара си в цялата страна. Фермери от <em>Confédération Paysanne</em>, шофиращи трактори, бяха избегнали полицейските линии, за да стигнат до лагера, който беше установен доста близо до мястото на предвидения мегабасейн.</p>
<p>Нещата обаче станаха гадни много бързо. Полицията, решена да си отмъсти за неуспехите, които бяха преживели по улиците на други места във Франция, се зае да даде пример на протестиращите в тази голяма открита зона, която предоставяше много малко подслон или защита.</p>
<blockquote>
<p>„Целта на протестиращите в Сент Солин беше да заобиколят полицията и да стигнат до кратера и да забият знамената си като начин да си натрият носа на властта и тези абсурдни резервоари. Целта на полицията беше да използва цялата си сила и бруталност срещу незащитени (или лошо защитени) протестиращи, за да ги травмира, осакати и деморализира.</p>
<p>-“<a href="https://illwill.com/sainte-soline">The Trap of Sainte-Soline</a>”</p>
</blockquote>
<p>Отново се образуваха три групи, но когато стигнаха до краищата на басейна, полицията бързо ги принуди да се съберат в едно шествие, смесвайки ги всички заедно. Полицията атакува първо със сълзотворен газ и шрапнелни гранати, на което фронтовата линия отговори с фойерверки и камъни. Под полицейски обстрел, с над 5000 гранати, падащи от небето – някои от тях гранати със сълзотворен газ, някои от тях изключително опасните гранати GM2L – всякаква разлика между черния блок, профсъюзните лидери, политиците и останалите хора в шествието се изпари. Повече от двеста души бяха ранени, много от които тежко.</p>
<p>Полицията умишлено е стреля по частта от полето, където са били лекувани ранените. Те блокираха линейките и дадоха всичко от себе си, за да не могат ранените да бъдат откарани навреме в болницата, за да бъдат лекувани травмите им. Вследствие на тази умишлено убийствена стратегия към момента двама души остават в критично състояние, с голяма опасност за живота. Много повече са осакатени завинаги, някои са загубили очите си.</p>
<p>Въпреки зрелищните изображения на огромен протестен блок, който се разхожда в полето сред <a href="https://twitter.com/cardojo2/status/1640004370874941446">елени</a> и сълзотворен газ и на горящи полицейски вагони, въпреки краткото нахлуване в периметъра на басейна, е невъзможно денят да се счита за успешен. Сега е моментът да се излекуваме и да направим равносметка на ситуацията. По-ясно от всякога е, че държавата е готова да убива, за да запази контрола и да защити интересите на капиталистите, които управляват агроиндустрията за сметка на устойчивото бъдеще. По същия начин властите използваха протеста в Сент Солин като възможност да навредят колкото се може повече на много от онези, които ги надхитриха по улиците.</p>
<blockquote class="twitter-tweet " data-lang="en">
<a href="https://twitter.com/cardojo2/status/1640004370874941446">https://twitter.com/cardojo2/status/1640004370874941446</a></blockquote>
<script async="" src="//platform.twitter.com/widgets.js" charset="utf-8"></script>
<h2 id="mart-obratno-ot-poatu">26 март, обратно от Поату</h2>
<p><em>Това е превод на</em> <a href="https://lenumerozero.info/26-mars-retour-du-Poitou-6177"><em>анонимен репортаж</em></a><em>, описващ протеста, който се проведе в Сент Солин срещу изграждането на мегабасейни и приватизацията на водата на 25 март.</em></p>
<p class="darkred">Мамка му, какво, по дяволите, правим тук? Да, да, борим се за вода, борим се срещу приватизацията на живота, борим се срещу държавата, която защитава интересите на малцина, вместо да защитава живота на мнозина.</p>
<p class="darkred">Лекар, лекар! Тук тук! И докато викаме и сочим ранените, трябва да следим какво пада от небето. Други ръце сочат към снаряд точно над главите ни. Какво е? Сълзотворен газ, граната? Идентифицирайте го, преценете траекторията, риска, потичайте малко, усетете как тъпанчетата ни се пукат от близката експлозия. Звънене в ушите за няколко минути.</p>
<p class="darkred">Мамка му, какво, по дяволите, правим отново тук? Да, да, пресичайки синята бариера, за да стигнете до басейна. Ха, не, не е синя бариера, а две, тя е не само синя, но и каки зелена, има телена ограда и бодлива тел, а има и насип за изкачване. Какво се крие зад всичко това? Езеро, вода, която принадлежи на всички, изпомпвана и съхранявана за малцина. Лекар, лекар! Мамка му, къде са лекарите, нещата са доста спешни в момента. Граната пада отляво, отдясно, пред нас, зад нас. Хей, другарю, трябва ли физиологичен разтвор? Хей, забелязахте ли, главата ви кърви? Внимавай, граната!! Отстъпете малко, запазете спокойствие, отново напред.</p>
<p class="darkred">Мамка му, какво, по дяволите, правим отново тук? Да, да, имаме числа, ние сме масата. Това е всичко, което имаме срещу военните оръжия, които валят върху нас, които ни режат краката, които разкъсват крайниците ни.</p>
<p class="darkred">Лекар, лекар! От колко време сме тук? Може би двадесет минути. Група медици се навъртат около тяло. Един от тях вече изпитва недостиг на медицински материали. На другите също не им остава много. Какво ще правят? Какво ще стане с мен, ако падна?</p>
<p class="darkred">Внимавайте там! Внимавайте за гранатата на няколко метра, не мога да си спомня да мръдна, експлозия, блъскане на главата. По дяволите, пребит съм, забравих да избягам от пътя. Добре съм, трябва да продължа напред. Вземете партньора си, бърза проверка, за да видите дали и той е добре. Всичко е наред. Да тръгваме.</p>
<p class="darkred">Пред нас има огън, черен дим, идващ от горящите превозни средства, бял дим от сълзотворен газ, проблясък на пламък, искра на граната угасва, не можем да видим нищо.</p>
<p class="darkred">Колко време бяхме там? Два, три часа? По-малко от час всъщност. Цяла вечност или може би не беше достатъчно дълго?</p>
<p class="darkred">Защо отстъпихме изведнъж? Човек на ръба на смъртта отпред, редица четириколесни коли, които се опитаха да ни заобиколят, осъзнаването, че нямаме шанс, умора на фронтовата линия?</p>
<p class="darkred">Мамка му, какво, по дяволите, правехме там? Свърши се.</p>
<p class="darkred">Евакуиране на ранените, събиране с екипа. Възприемане на шока от погледа в очите на другите, оценка на нараняванията, опит за няколко думи. Един другар се разплаква, ние се скупчваме. Абсурдно, неравно, опасно.</p>
<p class="darkred">Какво се случва след нещо такова? Някой трябва да знае.</p>
<p class="darkred">Прибираме се вкъщи, безкрайно шествие, черно от гняв и злоба, неохотна армия, изтощена. Живи сме, късметлии сме.</p>
<hr />
<figure class="video-container portrait">
<iframe src="https://player.vimeo.com/video/813025919?title=0&byline=0&portrait=0" frameborder="0" webkitallowfullscreen="" mozallowfullscreen="" allowfullscreen=""></iframe>
<figcaption class="caption video-caption video-caption-vimeo">
<p>Клип от предаване на живо на събитията в Сент Солин на 25 март 2023 г.</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<h2 id="komiunikie-ot-roditielitie-na-sierzh-s-ot-29-mart-2023-gh">Комюнике от родителите на Серж (С.) от 29 март 2023 г.</h2>
<p><em>Това е превод на</em> <a href="https://twitter.com/lundimat1/status/1641088035671400450"><em>изявление</em></a> <em>на родителите на активист, който остава в кома пет дни след полицейското насилие в Сент Солин.</em></p>
<p class="darkgreen">След нараняването, причинено от граната GM2L, по време на демонстрацията на 25 март 2023 г., организирана в Сент Солин срещу проектите за напоителни басейни, нашият син Серж в момента е в болница и се бори за живота си.</p>
<p class="darkgreen">Подадохме жалба за опит за убийство и умишлено възпрепятстване на пристигането на Спешна помощ; и за нарушаване на служебната тайна в рамките на полицейско разследване и присвояване на информация, съдържаща се в досие за тази цел.</p>
<p class="darkgreen">След различните статии, публикувани в пресата, много от които са неточни или подвеждащи, бихме искали да уведомим, че:</p>
<ul class="darkgreen">
<li>Да, Серж е в списъка “S” (списък за наблюдение на “Държавна сигурност”) – като хиляди активисти в днешна Франция.</li>
<li>Да, Серж е имал правни проблеми – като повечето хора, които се борят срещу установения ред.</li>
<li>Да, Серж е участвал в много антикапиталистически демонстрации – като милиони млади хора по света, които смятат, че една добра революция не би била твърде много, и като милионите работници, които в момента се борят срещу пенсионната реформа във Франция.</li>
</ul>
<p class="darkgreen">Смятаме, че това не са престъпни действия, които биха опетнили сина ни, а напротив, че тези действия са негова заслуга.</p>
<p class="darkgreen">Родителите на Серж<br />
29 март 2023</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/3.jpg" /> <figcaption>
<p>Графити с надпис „Отмъщение за С. [Серж]—49,3° гняв!” „Под BRAV-M, плажът” [препратка към известния графит от май 1968 г. „Под бетона, плажът”] и „Донесете ни главата на поддръжниците”.</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<h1 id="stachkata-prodlzhava-1">Стачката продължава</h1>
<p>Обратно в града много хора присъстваха на национална мобилизация срещу <em>„Loi Asile et Immigration”</em> (наричан още <em>Loi Darmanin</em>, на името на министъра на вътрешните работи – главното ченге на Франция, ако щете). Този закон, следващият в потисническата програма на Макрон, сериозно ще намали правата на мигрантите, улеснявайки лишаването от свобода и депортирането на хора в изгнание и хора без документи на френска земя. Въпреки че броят на хората, които присъстваха на този протест, не се доближаваше до броя на хората, които протестират срещу пенсионната реформа, ние бавно изграждаме връзки, свързващи антирасистката съпротива и солидарност с по-широката съпротива срещу правителството.</p>
<p>От събота нататък полицейското насилие стана основна тема на разговори и медии. Жералд Дарманен и Лоран Нуньес (главните ченгета на Франция и съответно на Париж) направиха всичко възможно да разпространяват лъжи за събитията в Сент Солин и да се опитат да легитимират полицейското отмъщение в Париж. В града полицейските части BRAV-M – „мобилните” единици, които преследват хора на мотоциклети – заемат централно място в тази дискусия. Вече има забележителен брой видеоклипове на BRAV-M, който напада изолирани индивиди, прегазва хора и вербално и сексуално малтретира хора; това не трябва да е изненадващо, тъй като техните предци, „волтигерите”, са били известни с подобно поведение, включително убийството на Малек Усекин през 1986 г., което вдъхнови филма <em>La Haine</em>.</p>
<p>Някои синдикати – включително CGT и Solidaires – също се обявиха срещу полицейската бруталност, <a href="https://paris-luttes.info/en-solidarite-avec-sebastien-16851?lang=fr">изразявайки солидарност</a> с онези, които пострадаха в Сент Солин. Лозунгът <em>„Ni oubli, ni pardon”</em> („не забравяй, не прощавай”) бавно се разпространява сред стачкуващите работници. Дори международните медии, отразяващи движението и осъждащи автократичната и репресивна стратегия на Макрон, започнаха да се фокусират върху полицейското насилие, а не върху пенсионната реформа.</p>
<p>На няколко работни места, в резултат на реквизиции и умора, работниците си взеха почивка от стачката през уикенда. Мнозина подновиха стачките отново в понеделник и вторник, но несъмнено има известна умора сред стачкуващите и поддръжниците, удвоени с тъга и страх пред лицето на широкомащабните военни репресии. Дарманин и Макрон се надяват да повлияят на общественото мнение, като размахват призрака на насилие пред очите на хората по същия начин, както направи правителството, за да потисне движението <em>Жълти жилетки</em> през <a href="https://crimethinc.com/2018/12/14/the-yellow-vest-movement-showdown-with-the-state-reports-from-the-clashes-in-paris-around-france-and-across-europe">декември 2018 г</a>. Дали тази стратегия ще бъде успешна, остава да видим. Това ще зависи отчасти от това колко успешни сме в представянето на други наративи.</p>
<p>Общата стачка във вторник, 28 март, беше сравнително успешна, зависи кого питате. Броят на хората по улиците намалява, но все още е сред най-високите регистрирани през последните два месеца – около два милиона. Градовете в западната част на Франция (<em>„le Grand-Ouest”</em>), известни със своите бунтовнически тенденции, координираха успешни блокади на пътища. Значителен брой рафинерии, складове за гориво и други логистични центрове бяха блокирани или стачкуваха; повече от 400 бензиностанции във Франция бяха без гориво в сряда, 29 март. Училищата и университетите също продължават да стачкуват – както и Айфеловата кула, наред с други известни френски институции.</p>
<p>Що се отнася до самите демонстрации, резултатите бяха смесени. Ожесточени събирания се състояха в Рен и Нант, където черният блок винаги е нападателен, и в градове като Лион, Сент Етиен и Тулуза. В Париж атмосферата беше напрегната. Докато някои сблъсъци с полицията избухнаха късно през деня, те изглеждаха по-скоро символични, отколкото стратегически. Показателно е, че спонтанните нощни маршове замряха. Ако спонтанните маршове и други форми на директно действие се върнат по улиците въпреки демонстрацията на сила от страна на правителството през уикенда, това може да даде втори тласък на движението; ако не го направят, това може да определи съдбата му.</p>
<figure class="video-container ">
<iframe src="https://player.vimeo.com/video/813025877?title=0&byline=0&portrait=0" frameborder="0" webkitallowfullscreen="" mozallowfullscreen="" allowfullscreen=""></iframe>
<figcaption class="caption video-caption video-caption-vimeo">
<p>Протести в Лориен във вторник, 28 март.</p>
</figcaption>
</figure>
<p>Докато перверзната реторика на правителството не трябва да оформя нашите действия, важно е да пробием наративите, които те се опитват да разпространяват. По същество Макрон използва същата стратегия, която използва, за да потисне Жълтите жилетки. Той обвинява протестиращите за нараняванията, които полицията им нанася, за да инфантилизира и дискредитира защитаващите се срещу полицията и да оправдае ескалацията на полицейските репресии.</p>
<p>Тази кръгова реторика вече се използва в <a href="https://twitter.com/CerveauxNon/status/1640458309424803847">лъжите на Дарманин</a> за събитията в Сент Солин, както е изследвано в анализа „<a href="https://illwill.com/sainte-soline">Капанът на Сент Солин</a>”. Дарманин инициира съдебен процес, насочен към колектива „Les Soulèvements de la Terre” за „разпускане”, приравнявайки екологичния саботаж с тероризма, като твърди, че много от протестиращите в Сент Солин са дългогодишни „опасни лица в списъка A” (<em>„fichés S”</em> във френските бази данни за контраинформация).</p>
<p>Държавата се опитва да обърне общественото недоволство за полицейското насилие с главата надолу. Целта не е толкова да се легитимира използването на военна сила срещу невъоръжени протестиращи – Макрон няма да признае това – а това да се представи като неизбежен страничен ефект от неговите справедливи усилия да защити Френската република от опасни и безотговорни лица, които трябва да бъдат спрени заради самите тях.</p>
<p>Но има и друг начин да се прочете цялата тази ситуация.</p>
<p>Ако Макрон е решен да прокара своя дневен ред без гласуване, независимо колко непопулярен е той, и да потисне всички протести чрез милитаризирано полицейско насилие, тогава единственият начин да се предотврати пристигането на явна автокрация е да се установи rapport de force [баланс на силите] с полицията. В такъв случай онези, които поемат инициативата да експериментират с начини за защита от полицията, не са нито инфантилни, нито безотговорни. Напротив, те са единственото нещо, което стои между нас и тиранията.</p>
<figure class="video-container portrait">
<iframe src="https://player.vimeo.com/video/813025908?title=0&byline=0&portrait=0" frameborder="0" webkitallowfullscreen="" mozallowfullscreen="" allowfullscreen=""></iframe>
<figcaption class="caption video-caption video-caption-vimeo">
<p>Полицейски кадри от събитията в Сент Солин на 25 март 2023 г., показващи хора, защитаващи се от полицейското нападение.</p>
</figcaption>
</figure>
<p>В този дух много хора призоваха за събирания в цяла Франция в четвъртък, 30 март, за да се противопоставят на полицейската бруталност и да застанат в защита на хората, които са били ранени, някои от които все още се <a href="https://twitter.com/CerveauxNon/status/1641102705216110593">борят за живота си</a> в болницата.</p>
<p>Изправянето срещу полицията не е въпрос на насочване на симетрична сила срещу тях, а на заобикалянето им. Това изисква да ги надхитрим, докато се опитват да ни изолират и притиснат в ъгъла, независимо дали физически или дискурсивно. Това означава да ескалират всички заедно, неконтролируемо, като мрежа, която е твърде широка, за да бъде заобиколена – движейки се, сливайки се, разклонявайки се, променяйки курса и обновявайки по-бързо, отколкото могат да се справят, и да го правят на всякакъв вид терен, от самите улици до самия наратив за случващото се по тях.</p>
<p>Засега темата за полицейското насилие заплашва да измести всички останали теми на публични дискусии, включително пенсионната реформа, самия <a href="https://crimethinc.com/2018/09/03/the-mythology-of-work-eight-myths-that-keep-your-eyes-on-the-clock-and-your-nose-to-the-grindstone">труд</a> и властта на държавата. Това също може да прикрие капан за движението. Фокусирането само върху полицията няма непременно да доведе до стратегия, която ни позволява да ги преодолеем.</p>
<p><em>Intersyndicale</em> (координацията на осемте най-големи национални синдиката във Франция) призова следващата общонационална стачка да се състои в четвъртък, 6 април. В очите на много хора това е твърде късно, тъй като събитията, които ще определят дали движението ще живее или ще умре ще са настъпили дотогава. Тази дълга пауза ще даде време на синдикатите да преговарят с държавата: някои синдикални лидери вече разговаряха с правителството. Докато няколко твърдолинейни вътре в CGT и други синдикати се съпротивляват на натиска на лидерите си да отстъпят, историята на профсъюзната политика е истинска литания от предупредителни и поучителни истории</p>
<p>Разбира се, когато синдикатите обявиха общата стачка за 23 март след спонтанните протести от четвъртък, 16 март, много хора също вярваха, че движението ще умре през следващата седмица. Както винаги, това, което се случва по улиците, ще определи всичко. Въпреки умората, болката и мъката, французите все още не са се отказали от битката. Да живее революцията!</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/1.jpg" /> <figcaption>
<p>Полицията в Сент Солин на 25 март 2023 г.</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<h1 id="oshchie-po-tiemata">Още по темата</h1>
<ul>
<li><a href="https://crimethinc.com/2023/03/22/france-the-movement-against-the-pension-reform-on-the-threshold-of-an-uprising">The Movement against the Pension Reform</a></li>
</ul>
<figure class="video-container ">
<iframe src="https://www.youtube.com/embed/EyCou6Q6GiM" frameborder="0" gesture="media" allow="encrypted-media" allowfullscreen=""></iframe>
<figcaption class="caption video-caption video-caption-youtube">
<p>Свидетелство на Лайла Щаатс, представител на народа Mohawk, участвала в акцията в Сент Солин.</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<h1 id="prilozhieniie-pdieit-za-sierzh">Приложение: Ъпдейт за Серж</h1>
<p><em>Представяме второ изявление, написано от другари и близки на Серж, публикувано в сряда, 29 март.</em></p>
<p class="olive">Докато нашият другар Серж продължава да се бори за живота, който държавата се опита да му отнеме, ние сме свидетели на нов изблик на насилие срещу него. Медиите се опитват да го представят като човек, който трябва да бъде разстрелян. Днес той все още е в кома, в критично състояние. Изпращаме нашата солидарност към Микаел и към всички, които почувстваха грубата сила на полицейското насилие, стоварена върху тях.</p>
<p class="olive">Буржоазните медии продължават безкрайно да повтарят думи, внимателно подбрани от държавата, за да конструират от нищото врага, с когото тя иска да се бори. Техният фалшив фронт ще се разпадне в лицето на многото разкази, които са коригирали и пренаписали хода на събитията. Полицията използва гранати с конкретната цел да нанесе физически и психически наранявания на протестиращите; те са отговорни за предотвратяването на екипите за спешна помощ да евакуират ранените, дори това да означава да оставят нашите другари да умрат.</p>
<p class="olive">Разузнавателните служби щедро раздават информацията, която са събрали за Серж, на редакциите в цялата страна. Тяхната цел е да ни принудят да се самоопределим с думите, използвани от полицията. Тук няма да се занимаваме с умишлено съкратените версии на самоличността на Серж, които полицията разпространява. Не вярваме, че някаква истина за него може да се намери в арканите на държавната и медийна пропаганда. Като революционер, Серж участва с цялата си сила и в продължение на много години в много класови борби срещу нашата експлоатация, винаги с оглед на разширяването и укрепването на живота и победата на пролетариата.</p>
<p class="olive">И наистина, не можем да се оставим да бъдем смачкани.</p>
<p class="olive">Призоваваме всички, които го познават, да разкажат на другите около себе си кой е той. Запомнете: Серж, в битка, отказва стратегията на държавата да разделя добрите и лошите протестиращи. С него и за него поддържаме тази линия.</p>
<p class="olive">Във вторник, 28 март, хората навсякъде се заеха да покажат своята солидарност с движението срещу пенсионната реформа във Франция. Получихме и много съобщения от международни другари. Сърдечно им благодарим и ги насърчаваме да продължат да подкрепят движението. Вече са планирани повече действия и ние насърчаваме хората да се присъединят и да ги умножават без ограничения във Франция и в останалия свят.</p>
<p class="olive">Искаме това комюнике да бъде разпространено възможно най-широко.</p>
<p class="olive">PS: Има много слухове за медицинското състояние на Серж. Не ги споделяйте. Ще ви държим в течение.</p>
<p class="olive">За връзка с нас: s.informations (at) proton.me</p>
<p class="olive"><em>Другари на С.</em></p>
<hr />
<p><em>This translation courtesy of <a href="https://aresistance.noblogs.org/franciya-v-plamuci/">АВТОНОМНА БЕЗВЛАСТНИЧЕСКА ГРУПА “АНАРХОСЪПРОТИВА</a>.”</em></p>
https://crimethinc.gay/2023/03/27/drzhavien-prievrat-v-izraiel-gorchivata-zhtva-na-kolonializma-12023-03-27T01:10:00Z2024-01-31T18:58:00ZДържавен преврат в Израел? : Горчивата жътва на колониализмаВ следващия анализ нашият кореспондент показва как тази криза е възникнала от конфликт между конкуриращи се елити и съответните им колониални модели.
<figure><img class="u-photo" alt="" src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/header.jpg" /></figure>
<p>В неделя, 26 март, израелският премиер Бенямин Нетаняху <a href="https://www.nytimes.com/2023/03/26/world/middleeast/judiciary-overhaul-benjamin-netanyahu-israel-parliament.html">уволни</a> своя министър на отбраната в опит да консолидира властта над страната, предизвиквайки спонтанни масови демонстрации. На 27 март, изправен пред перспективата за обща стачка, той се съгласи да отложи усилията си да прокара съдебна реформа, която ще централизира контрола в негови ръце. В замяна на тази отстъпка той даде на своя крайнодесен министър на вътрешната сигурност – осъдения терорист Итамар Бен-Гвир – разрешение <a href="https://twitter.com/nour_odeh/status/1640408018197069831">да създаде милиция</a> под негово ръководство. С други думи, след като е получила контрол над правителството, но все още не и над улиците, управляващата крайнодясна коалиция печели време, за да разбере как да потисне народните вълнения, като същевременно засилва преследването на палестинците.</p>
<p>Това са само последните развития в борбата, която ескалира от месеци, изправяйки едни срещу други различни сектори на израелското общество. Резултатът ще засегне всички, но палестинците ще пострадат най-много, без значение коя страна надделее: ако либералното протестно движение победи, преобладаващият режим на апартейд ще се възприема като по-легитимен, докато ако победят Нетаняху и Бен-Гвир, ситуацията ще стане още по-смъртоносна и дехуманизираща за палестинците. В следващия анализ нашият кореспондент показва как тази криза е възникнала от конфликт между конкуриращи се елити и съответните им колониални модели.</p>
<hr />
<p>В продължение на месеци в Тел Авив и други градове се провеждат ежеседмични масови демонстрации, в които се включват десетки хиляди всяка събота. Това е едно от най-големите социални движения в историята на Израел. Протестите започнаха след встъпването в длъжност на най-крайнодясното правителство, управлявало някога тази страна; те бързо преместиха фокуса си към противопоставяне на съдебната реформа, която ще консолидира властта в ръцете на правителството за сметка на съда.</p>
<p>Много протестиращи смятат тази мярка за опит за преврат. Един от най-тревожните раздели от законопроекта на предложената реформа, наречен “клауза за отмяна”, ще подкопае свещената либерална концепция за разделение на властите. <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/2023_Israeli_judicial_reform">Наред с други неща</a>, това би ограничило способността на Върховния съд да се противопоставя и да отменя закони, които правителството прокарва, ще позволи на правителството да въведе повторно закони, анулирани от съда, и ще даде на правителството повече власт при назначаването на съдии. Правителството на Бенямин Нетаняху вече <a href="https://edition.cnn.com/2023/03/23/middleeast/israel-judicial-reforms-prime-minister-law-intl/index.html">въведе закон</a>, ограничаващ начините, по които действащ министър-председател може да бъде обявен за негоден за длъжност. Но за да разберем изцяло социалната динамика, която се разиграва тук, трябва да проучим противоречията в рамките на съвременния ционизъм и да идентифицираме конкуриращите се подходи за управление на заселническо колониално общество. За повече контекст ще завършим с преглед на най-новите развития в палестинската съпротива.</p>
<p><em>Семантика: В целия текст, когато говорим за географския регион между река Йордания и Средиземно море, използваме думата „Палестина”. Когато говорим за състоянието и аспектите на еврейско-израелското общество, ние използваме думата „Израел”.</em></p>
<h1 id="kontiekstt-zad-prievrata">Контекстът зад „преврата”</h1>
<p>Настоящата ситуация в така наречения Израел е история за все по-авторитарно правителство, което консолидира властта, но има и още нещо. Започналият отдавна процес на централизация се осъществява заедно с придвижване към фашизъм. Замесени са местни и глобални реакционни съюзи, заедно с конфликт между конкуриращи се елити, министър-председател, отчаяно опитващ се да избяга от обвинения в корупция, и заселническо колониално общество, което се готви да премине към следващата стъпка на апартейд и етническо прочистване. Без тази по-голяма картина не можем да разберем самата предложена реформа, нито „заплахата за еврейската демокрация”, която тя представлява, нито защо толкова много хора от основния поток на израелското общество излизат по улиците срещу нея, докато размахват израелски знамена.</p>
<p>Законопроектът ще изложи вече маргинализираните общности на нарастващата власт на режима. Подчиняването на съдебната система на правителството ще изложи на по-голям риск много палестинци, жени, членове на LGBTQ общността, мигранти и търсещи убежище и други. В същото време израелската съдебна система винаги е била неразделна част от режима на апартейд. Тя легализира една след друга кампании за етническо прочистване. Изкореняването на бедуински общности в Накаб (Негев), изгонването на семейства и разрушаването на къщи в Източен Йерусалим, продължаващите опити за изселване и етническо прочистване на района Масафер Ята на Западния бряг – съдът одобри всичко това, функционирайки като гумен печат за режима на еврейско надмощие.</p>
<p>При израелската демокрация много общности никога не са имали никакви права. Сега много хора от средната класа се страхуват, че ще загубят и привилегиите си. Както в много колониални общества през цялата история, репресиите не остават ограничени до първоначалните външни групи, а се разширяват, за да се насочат към все повече и повече хора.</p>
<p>В отговор сме свидетели на едно от най-големите социални движения в Израел от десетилетие, поне от палатковите протести през 2011 г. Това може да се разбира като вид възкресение на либералния ционизъм, който изглеждаше на смъртно легло само преди няколко седмици. Израел има много силна, улично организирана и класово осъзната средна класа, която се консолидира през последното десетилетие чрез движението на палатките за „социална справедливост” от 2011 г., различните протестни движения, включващи независими работници и собственици на малък бизнес по време на COVID -19 локдауните, демонстрациите срещу Нетаняху в Балфур през 2020 г. и настоящото масово движение срещу съдебната реформа. Те имат власт на улицата, но не и в парламента, тъй като постоянно губят избори.</p>
<p>Отвън може да изглежда, че Нетаняху не е много популярен. Всъщност той е противоречива и поляризираща фигура в Израел. Но снимките от масовите протести показват само половината картина.</p>
<p>В Израел има нарастващо недемократично и антилиберално население и тук не говорим за анархисти. Например според прогнозите ултраортодоксалната харедимска общност, с високата си раждаемост, ще съставлява две трети от населението на страната след няколко десетилетия. Типичният електорат, подкрепящ Нетаняху, се състои от мизрахи/сефарадски евреи от работническата класа от консервативни периферни градове, но също и от фундаменталистки фанатици и фашисти, погромисти, каханисти [крайнодясна организация, официално забранена в Израел като терористична група], екстремни заселници и Младежи от върха на хълма (Noar haGvaot), които съставляват крайната десница. Последните са високо организирани и способни да извършват насилие както чрез институционални, така и чрез извънзаконови средства. Те заемат видни позиции във властта, армията е на тяхна страна, отговарят за полицията и сега са третата по големина партия в правителството. Те също така сключват и съюзи и с чуждестранни реакционери.</p>
<p>Основното искане на протестното движение е демокрация. За израелците, от началото на ционизма, демокрацията винаги е предназначена <em>само за евреите</em> – с други думи, <a href="https://www.jstor.org/stable/41805021">етнокрация</a>. Мнозинството ционисти от средната класа се чувстваха комфортно с либерална демокрация за себе си и апартейд за всички останали. Но сега, когато собствените им привилегии са застрашени, това е прекалено за тях.</p>
<p>Подобно развитие не е безпрецедентно. Във всяка стъпка от своето развитие либералните демокрации <a href="https://crimethinc.com/democracy">винаги</a> са изключвали цели популации, които са под техен контрол, избирателно определяйки кой да бъде включен в „нацията”. Френската декларация за правата на човека отрича хуманността на жените; конституцията на Съединените щати е написана от собственици на роби. В името на разпространението на свободата и демокрацията, правителството на Съединените щати нямаше абсолютно никакъв проблем да подкрепя бруталните диктатури в Южна Америка и други части на света.</p>
<p>Демокрациите понякога се разширяват, за да включат преди това изключени демографски групи, често след въстание и винаги като част от проект за асимилация и заличаване. Както се изрази Невидимият комитет в „<a href="https://theanarchistlibrary.org/library/the-invisible-committe-to-our-friends">Към нашите приятели</a>”:</p>
<blockquote>
<p>Демокрацията е истината за всички форми на управление. Идентичността на управляващите и управляваните е границата, където стадото става колективен пастир и пастирът се разтваря в стадото си, където свободата съвпада с подчинението, населението със суверена. Колапсът на управляващите и управляваните едни в други е управление в неговото чисто състояние, без повече форма или граница.</p>
</blockquote>
<p>От тази гледна точка не е изненадващо, че различни старомодни диктатури в Испания, Гърция и Южна Америка трябваше да „преминат към демокрация”, за да продължат да управляват с обществена легитимност. В Израел, обратно, годините на неолиберализъм и етнокрация създадоха ситуация, в която демокрацията може само да се смали.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/4.jpg" /> <figcaption>
<p>Объркана маса от хора, които не разбират създаденото от тях чудовище, което сега идва да преследва тях.</p>
</figcaption>
</figure>
<p>Някои анархисти, комунисти и радикални леви участват в протестите срещу опита на Нетаняху да консолидира властта, образувайки блокове против апартейда в рамките на тези масови демонстрации. Идеята е да се разшири обхватът на демокрацията, за да се включат всички, не само евреите, и да се постави въпросът за окупацията на Палестина в сърцето на борбата. Това са добри намерения, въпреки че лесно се маргинализират като малък блок палестински знамена в огромно море от израелски знамена. Организаторите на масовите демонстрации и по-голямата част от участниците сякаш гледат на тези блокове като на досада или разсейване. Повечето протестиращи изглежда не схващат връзката с по-широките теми на движението, обвинявайки активистите за солидарност, че отвличат протестите към несвързани и „провокативни” въпроси. И двете страни твърдят, че се борят за демокрация, но те базират своите аргументи на коренно различни идеи за това какво означава демокрация.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/7.jpg" /> <figcaption>
<p>Опозиция в опозицията.</p>
</figcaption>
</figure>
<p>Когато обмисляме масивното изместване към крайно десното, което се случи в много части на Запада, трябва да имаме предвид, че това се случи в резултат на неолибералната атака срещу работническата класа и неуспеха на левицата да предложи решения, като и двете направиха възможно фашистите да наберат скорост. По същия начин, в общества, които са имали „социалистическо минало”, в което репресивно ляво правителство атакува работещите хора, това също тласка много хора вдясно. И когато в допълнение към тези неща включим в уравнението заселническия колониализъм – ситуация, в която цялото население, както пролетариат, така и буржоа, се облагодетелства от режим, който налага етническо надмощие – е, можете да си представите, че това дори още повече усложнява нещата.</p>
<p>Това е контекстът, в който правителството представя своята съдебна реформа като популистки проект в израелската класова война между ашкеназкия елит и мизрахите. Класата е силно обвързана с етноса и географията в Израел. Първоначалните пионери ционисти, европейските заселници, дошли в Близкия изток, имат специфична визия в в главите си: бяла, либерална, светска колония, „<a href="https://mondoweiss.net/2020/09/iron-wall-and-villa-in-the-jungle-israels-colonialism-has-many-names/">вила в джунглата</a>”. Седемдесет и пет години по-късно те наблюдават как тяхната утопия се разпада, ставайки като много други държави в региона.</p>
<p>Както споменахме, мнозина в израелското общество не държат много на идеята за либерална демокрация – някои по фашистки и реакционни причини, други просто защото либералната демокрация никога не е имала какво да им предложи. Мнозина в периферните градове все още помнят, че <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Yemenite_Children_Affair">отвличането на еврейски йеменски деца</a>, <a href="https://www.jta.org/archive/striking-israeli-seamen-clash-with-police-100-strikers-arrested">репресиите срещу стачката на моряците</a> в Хайфа и потушаването на бунтовете на <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wadi_Salib_riots">Уади Салиб</a> и <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Panthers_(Israel)">Черните пантери (Израел)</a> – всичко това се случи при режима на демократичната социалистическа партия Мапаи (<em>Mifleget Poalei Eretz Yisrael</em>, Работническата партия на земята на Израел). Етиопските евреи помнят полицейските убийства и десетилетията на расизъм и дискриминация. А палестинците… е, очевидно е, но ще стигнем до това по-долу.</p>
<p>Но това, което се случва тук, не е просто обикновен грасруутс бунт срещу демокрацията. Една от главните организации зад този опит за преврат е Политическият форум “Кохелет”, крайнодесен изследователски институт и мозъчен тръст със значително влияние върху правителствената политика и с финансова подкрепа от <a href="https://www.middleeastmonitor.com/20210312-jewish-american-tycoons-are-financing-far-right-polices-in-the-us-and-israel/">чуждестранни магнати</a>. <a href="https://www.mako.co.il/news-politics/2023_q1/Article-4d09130a0e5d581026.htm">Разследване, проведено от израелския медиен канал 12</a>, стигна до заключението, че форумът е имал основна роля в предлагането на настоящата реформа, както и в <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Basic_Law:_Israel_as_the_Nation-State_of_the_Jewish_People">законопроекта за националната държава от 2018 г.</a>, а също и в кариерното развитие на депутата Бецалел Смотрич – крайнодесният политик, който е лидер на Религиозната ционистка партия — в държавната администрация. Описвайки своите амбиции да „осигурят бъдещето на Израел като национална държава на еврейския народ, да укрепят представителната демокрация и да разширят индивидуалната свобода и принципите на свободния пазар в Израел”, Политически форум “Кохелет” насърчава различни националистически и неолиберални каузи, включително приватизация на здравеопазването и образованието, премахване на социалните институции, противопоставяне на повишаването на минималната заплата, анексирането на Западния бряг, назначаването на консервативни съдии и <a href="https://newmedia.calcalist.co.il/magazine-17-11-22/m02.html">депортирането на търсещите убежище</a>. По време на COVID-19 те се противопоставиха на подпомагането на малкия бизнес и увеличаването на броя на болничните легла.</p>
<p><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Moshe_Koppel">Моше Копел</a>, председателят на този форум, живее в Ефрат, еврейско селище на Западния бряг. Политическият форум “Кохелет” получава десетки милиони шекели годишно, главно от два източника: <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Jeff_Yass">Джеф Яс</a>, консервативен и десен „либертарианец”, американски милиардер, който също дарява на Републиканската партия, и неговият партньор, милиардерът <a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%90%D7%A8%D7%AA%D7%95%D7%A8_%D7%93%D7%A0%D7%A6%27%D7%99%D7%A7">Артър Данчик</a>. Не е нищо ново за крайнодесните „изследователски институти”, подкрепяни от чуждестранни, неолиберални и реакционни донори, да се стремят да инициират преврат, за да оформят политиката на дадена държава според собствените си интереси.</p>
<p>Това е контекстът, в който трябва да разбираме десния популистки дискурс в смисъл, че последната останала крепост на лявата хегемония е съдебната система, която трябва да бъде заменена от „хората”.</p>
<p>Реториката за лява дълбока държава, контролираща съда и медиите срещу суверенитета на народа, ще звучи познато на другари от други части на света, които може да се изненадат, че ционистите биха внесли това, което обикновено са антисемитски опорни точки. Това не е толкова необичайно, когато вземем предвид как белите националисти и други крайнодесни групи прегърнаха Израел.</p>
<p>Израелските знамена редовно се показват на протести на English Defense League в Обединеното кралство и от поддръжници на Тръмп и Болсонаро в Америка. Те бяха показани по време на <a href="https://crimethinc.com/2022/01/06/january-6-first-as-farce-next-time-as-tragedy-what-if-we-knew-we-would-face-another-coup">бунта в Капитолия</a> във Вашингтон на 6 януари 2021 г. и на <a href="https://crimethinc.com/2023/01/10/january-8-the-brazilian-january-6-tracking-the-rise-of-fascism-from-the-united-states-to-brazil">бунта в Бразилския конгрес</a> на 8 януари 2023 г. Ционистите поддържат връзки с евангелските християни в САЩ, точно както Нетаняху поддържа връзки с крайнодесни реакционни партии като например режимите на Виктор Орбан в Унгария и Джорджия Мелони в Италия. По същия начин Израел подписа Споразуменията на Авраам с авторитарни диктатури в целия регион, включително Мароко, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Судан. По думите на Ноам Чомски сме изправени пред <a href="https://twitter.com/democracynow/status/1116681326915145730?lang=en">реакционен интернационал</a>, в който Израел играе огромна роля.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/8.jpg" /> <figcaption>
<p>Изправени пред реакционния интернационал.</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<p>В Израел съюзът между реакционното население от работническата класа и егоистичните милиардери движи властта на Нетаняху, докато протестиращите от средната класа се стремят да защитят привилегиите си, без да вземат под внимание потиснатите и изключените.</p>
<p>Но не винаги е било така. Предишните пролетарски движения в Израел направиха връзка между собственото си положение и ционисткия колониализъм и изразиха солидарност с палестинците. През 1959 г. бунтът на Уади Салиб в Хайфа поисква също и край на военното управление над палестинците. През 70-те години Черните пантери в Йерусалим се свързаха с палестинците, разбирайки борбите на мизрахите и палестинците като взаимосвързани. Те стигнаха до среща с Организацията за освобождение на Палестина.</p>
<p>За мнозина в Израел изборите от 1977 г. бяха повратна точка, привличайки работническата класа в лапите на дясното. През тази година дясната партия Ликуд печели за първи път, нарушавайки хегемонията на партията Мапаи.</p>
<p>Може би е добра идея да се опитаме да възкресим духа на движенията от средата на 20-ти век, въпреки че почти нищо не е останало от това наследство. Националистическите емоции са доказали, че са по-силен стимул; либералната „идентичностна политика” на плитко представителство замени една еманципаторска, потенциално постколониална визия за региона. Алфредо Бонано <a href="https://theanarchistlibrary.org/library/alfredo-m-bonanno-palestine-mon-amour">твърди</a>, че една интифада, започваща от израелския народ, може да бъде идеалното решение. Вероятно е така, но в момента се движим бързо в обратната посока.</p>
<p>Ционизмът обаче е на кръстопът. Остава да видим какво ще излезе от неотдавнашното политическо пробуждане.</p>
<figure class="portrait">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/10.jpg" /> <figcaption>
<p>Мишел Болсонаро, евангелска християнка и съпруга на бившия бразилски президент Жаир Болсонаро, гласува през 2022 г., докато носи тениска с израелското знаме.</p>
</figcaption>
</figure>
<h1 id="polievo-rkovodstvo-za-ietnichiesko-prochistvanie">Полево ръководство за етническо прочистване</h1>
<p>Един ефективен колониално-заселнически проект за етническо прочистване никога не е лесен за изпълнение и ционистите винаги са имали разногласия помежду си относно това как най-добре да го осъществят. Стратегиите и тактиките на продължаващата <em>Накба</em> [„бедствието”, т.е. разселването, лишаването от собственост и убийството на палестинци от 1948 г. насам] са се променили с времето; режимът се адаптира, но стремежът към етническо прочистване продължава. От 1948 г. насам има много опити за етническо прочистване, главно чрез военно управление и асимилация.</p>
<p>Когато не можете да прогоните хората от земята им и да ги депортирате, понякога най-близкото нещо до това е да направите обратното: да ги затворите на земята им, да превърнете селата и градовете им в гета, да наблюдавате и ограничите движението им, да ги обградите с контролно-пропускателни пунктове и стени, да предотвратявате смесването между заселниците и местните на всяка цена. За останалото е необходим проект за асимилация. Така много палестинци станаха „израелски араби”, лишени от своята идентичност и корени.</p>
<p>Месианското движение на заселниците усложнява този подход, тъй като те настояват да се заселят в териториите, окупирани през 1967 г., сред местните палестинци, против волята на правителството по това време. Управляващите партии в Израел се противопоставиха на идеята на еврейските заселници на Западния бряг: ако искате да построите затвор, няма смисъл пазачите да живеят със затворниците. Ето защо Ариел Шарон изгони еврейските заселници от ивицата Газа през 2005 г., за да я превърне в ограден затвор и да бомбардира населението от време на време.</p>
<p>И тук на сцената излиза <em>другата</em> фракция на ционизма. Казано с прости думи, либералното ционистко течение възприема подход към местното население, който е строго базиран на контрол и асимилация: културно изтриване на колективната идентичност, особено на материалните връзки с мястото и традиционния начин на живот, и модел за етническо прочистване чрез затвор от отворен тип. Крайнодесният ционизъм, от друга страна, възприема подхода на унищожението, като се стреми да замени местното население. Точно като масовия либерален ционизъм, те са разработили арсенал от тактики и стратегии, чрез които да преследват тази цел, и са се появили различни фракции, групирани около всяка от тях. Една от тези фракции, месианските заселници Каханисти, идва на власт сега, защото Нетаняху отчаяно се нуждае от тях в своята коалиция, за да състави правителство. Те имат различни идеи за контрол на населението и етническо прочистване в сравнение с Давид Бен-Гурион и пионерите-ционисти, и са много по-малко ангажирани с рамката на либералната демокрация.</p>
<p>Много малко е писано в академичните изследвания за крайнодесния ционизъм, тъй като доскоро се смяташе за маргинално явление. Но нещата се променят бързо. В диалектиката между юдаизма и демокрацията Нетаняху беше щастлив да запази границата размита, точно както израелското общество правеше досега като цяло. Но заселниците в коалиционното правителство на Нетаняху ускориха конфликта, давайки силен приоритет на своята представа за юдаизма пред демокрацията. Религиозната ционистка партия (Ха-Ихуд ха-Леуми—Ткума), крайнодясна политическа група, състояща се от каханистката партия <em>Otzma Yehudit</em> (Еврейска сила) и няколко други фундаменталистки религиозни и крайнодесни партии, сега е третата най-голяма партия в новото правителство, а Итамар Бен-Гвир , активист-ветеран каханист, стана новият министър на вътрешната сигурност, което му дава власт над полицията.</p>
<p>Това вече се отрази на полицейската охрана на сегашните протести. Бен-Гвир инструктира полицията да използва сила, за да потисне всеки опит за блокиране на пътища или „създаване на анархия”. По време на един от „дните на съпротивата” в Тел Авив полицията хвърли шокови гранати по протестиращите и рани някои от тях – доста рядко явление в Тел Авив. Мнозина твърдяха, че заповедта за това идва директно от Бен-Гвир. Освен това според съобщенията командирът на областната полиция в Тел Авив е бил уволнен, след като Бен-Гвир се е разгневил, че полицията е била твърде мека към демонстрантите и не е изпълнила заповедта му да им попречи да блокират пътищата. По-късно Бен-Гвир отрече това да е причината за уволнението, но съвпадението беше подозрително.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/3.jpg" /> <figcaption>
<p>Бен-Гвир наблюдава демонстрациите от полицейското управление в Тел Авив, докато ченгета хвърлят шокови гранати по протестиращите, опитващи се да блокират пътища.</p>
</figcaption>
</figure>
<p>Основната идея на религиозния ционизъм е, че създаването на държавата Израел представлява началото на процеса на изкупление – месиански процес, случващ се пред очите ни, Божието съгласие за завръщане от изгнание. Държавата не е съвършена, тъй като е либерална и светска, но религиозните ционисти са готови да я използват като инструмент в преследване на целта си: теократична монархия според закона на Халаха. Съдбата на палестинците в това бъдещо правителство е ясна: временно пребиваване без права или принудително преместване.<sup id="fnref:1" role="doc-noteref"><a href="#fn:1" class="footnote" rel="footnote">1</a></sup></p>
<p>Крайнодесните религиозни ционистки течения са пуснали корени в много еврейски селища на Западния бряг. Техните милиции работят в пълна координация с Израелските отбранителни сили (IDF) и извършват на терористични актове и погроми срещу палестинското население, като последния погром в Хувара (описан по-долу). Бецалел Смотрич, водачът на избирателната им листа, вече заяви, че „Хувара трябва да бъде изтрит”. Много хора в „смесените” градове с нетърпение очакват следващия кръг от погроми и завръщането на линчуващите тълпи, този път с каханистите като новите шефове на полицията.</p>
<p>Осъществяването на тяхната визия би отприщило най-лошия ад на земята, който това парче земя е виждало от векове. Ционизмът създаде чудовище, с което не е сигурен, че може да се справи. Дали амбициите на тази фракция са реалистични или не, не е основният въпрос. Това, с което имаме работа тук, е отдадено контрареволюционно движение, което е получило власт чрез експлоатиране на противоречията на израелското общество и политическата криза от последните няколко години – включително факта, че Израел е имал пет пъти избори за по-малко от четири години и че, изправен пред обвинения в корупция, Нетаняху отчаяно искаше да създаде коалиционно правителство.</p>
<p><a href="https://newmedia.calcalist.co.il/magazine-17-11-22/m02.html">Връзките</a> между Политически форум “Кохелет” и политиците от Религиозната ционистка партия в настоящото правителство са ясни. Те виждат члена на Кнесета Смотрич като своя врата към правителството.</p>
<p>И така, да обобщим: крайнодесните религиозни фундаменталистки течения, финансирани от американските консерватори и легитимирани от неолибералната идеология, насърчават преврат, за да отслабят съдебната система на заселническа колониална държава, създадена чрез етническо прочистване. Това би дало на правителството по-силна хватка върху властта, позволявайки му да премине към следващия етап на авторитаризъм.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/2.jpg" /> <figcaption>
<p>Депутатът Бецалел Смотрич изнесе реч в Париж месец март 2023 г., в която <a href="https://www.lemonde.fr/en/international/article/2023/03/20/bezalel-smotrich-israeli-ultra-nationalist-minister-delivers-anti-palestinian-diatribe-in-paris_6020081_4.html">отрече съществуването на палестинския народ</a>. На подиума можете да видите карта на „Велик Израел”, която включва територията на Йордания. Смотрич също така <a href="https://www.aljazeera.com/news/2023/3/1/israel-arrests-settlers-after-anti-palestinian-pogrom">каза</a>, че Хувара трябва да бъде „унищожен”.</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<p>Трудно е да се предвиди какво предстои, но все още не сме видели най-лошото. Насочваме се към трудни времена, особено като вземем предвид как изменението на климата ще се отрази на този регион през следващите няколко десетилетия, изостряйки етническите конфликти и войните за ресурси. Трябва да се подготвим за възможността бъдещите интифади да бъдат водени от основни нужди като достъп до питейна вода и храна.</p>
<p>Нека това бъде за урок на всички. Плащаме скъпо за провалите на либералната демокрация и левицата, както и за решението да създадем колониална национална държава, за да се опитаме да разрешим проблемите на потиснатите хора. Още през 1938 г. Ема Голдман <a href="https://theanarchistlibrary.org/library/emma-goldman-on-zionism">заявява</a>:</p>
<blockquote>
<p>„В продължение на много години съм се противопоставяла на ционизма като мечтата на капиталистическото еврейство по целия свят за еврейска държава с всичките й украси, като правителство, закони, полиция, милитаризъм и всичко останало. С други думи, еврейска държавна машина за защита на привилегиите на малцина срещу мнозина.”</p>
</blockquote>
<p>Трябваше да се вслушаме тогава, когато още имаше време. Сега трябва да се подготвим. Предстоящата криза не може да бъде избегната. Това е контекстът, в който ще водим предстоящите борби.</p>
<hr />
<h1 id="miezhduvriemienno-ot-drughata-strana-na-stienata">Междувременно от другата страна на стената</h1>
<p>Толкова много неща се случиха в Палестина, откакто <a href="https://crimethinc.com/2021/05/29/the-revolt-in-haifa-an-eyewitness-report">последно писахме</a> от тази част на света. Към момента най-малко 80 палестинци са били убити от началото на 2023 г. Трудно е да се справим с всички нападения, кланета и погроми. Ще се съсредоточа върху клането в Наблус като една от многото израелски <a href="https://mondoweiss.net/2022/12/a-year-of-resistance-and-repression-a-timeline-of-operation-break-the-wave/">техники за борба с бунтовниците</a> от <em>Лъвската бърлога</em> (Arīn al-ʾUsud), което представлява нова фаза на съпротива сред младежта на Западния бряг, и върху погрома в Хувара, който беше повратна точка за много хора.</p>
<p>На 22 февруари израелските войници нахлуха в град Наблус, убивайки единадесет души в хода на операция, предназначена да атакува бойците от Лъвската бърлога. Това беше част от „Wave Breaker”, военна операция за борба с бунтовниците, започнала през 2022 г., за да смаже новата вълна от палестински бойци. Лъвската бърлога е името на палестинска партизанска група, базирана в Наблус, която представлява ново явление в палестинската съпротива. Несвързани с дългогодишните традиционни фракции и следователно извън контрола на Хамас, Ислямски джихад, Фатах, Народен фронт или други групи, тяхната децентрализирана, нейерархична и непредвидима структура се оказа предизвикателство за Израелските отбранителни сили (IDF). Заедно с подобни групи като Батальон Балата (Balata Battalion) и Бригада Дженин (Jenin Brigade), те представляват местни клетки на съпротива, които използват партизанска война срещу близките военни контролно-пропускателни пунктове и селища и защитават своите градове и села от нашествия.</p>
<blockquote class="twitter-tweet " data-lang="en">
<a href="https://twitter.com/PalFeminist/status/1585081743932936192">https://twitter.com/PalFeminist/status/1585081743932936192</a></blockquote>
<script async="" src="//platform.twitter.com/widgets.js" charset="utf-8"></script>
<p>Това произтича от по-широко явление сред палестинските младежи, които, започвайки от интифадата с ножовете от 2015 г., постепенно поемат нещата в свои ръце, действайки независимо от старите фракции, партии и организации. Това усложнява нещата за Израел, който е принуден да приложи нововъведения в своите репресивни механизми. През 2022 г. „<a href="https://twitter.com/yuval_abraham/status/1582365265916227584">служител по сигурността</a>” отбеляза:</p>
<blockquote>
<p>„Стрелците напускат Наблус спонтанно, без ясна организационна структура или йерархия… Няма заповеди отгоре надолу, като в познатите терористични инфраструктури. Те нямат организирана инфраструктура, това ни предизвиква. Ако имахме възможност, щяхме да действаме срещу тях поотделно, но това е почти невъзможно.”</p>
</blockquote>
<p>Това оправдава набези, обсади и колективен терор, насочен към цялото население. В ерата на формалната организация беше достатъчно да се насочат към конкретни лица, но сега всеки е заподозрян, което позволява повече безразборно насилие.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/5.jpg" /> <figcaption>
<p>Едни и същи: заселници заедно с войници в пореден погром в Хеврон, ноември 2022 г.</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<p>Вечерта на 26 февруари десетки заселници с коктейли Молотов тръгнаха към селата Хувара и Заатара в района на Наблус на Западния бряг. Те започнаха да опожаряват домове, превозни средства и магазини. Това се случи под зоркия поглед на израелските войници, които не направиха нищо, за да спрат размирниците.</p>
<p>Често срещана практика е войниците на IDF да позволяват на заселниците-погромисти да тероризират местното население, като предприемат действия само срещу палестинците, които се опитват да се защитят. За местните палестинци едва ли има разлика между „военни” и „цивилни”, тъй като те работят заедно в пълна координация и представляват една и съща сила.</p>
<blockquote class="twitter-tweet " data-lang="en">
<a href="https://twitter.com/RadicalHaifa/status/1629928523518320641">https://twitter.com/RadicalHaifa/status/1629928523518320641</a></blockquote>
<script async="" src="//platform.twitter.com/widgets.js" charset="utf-8"></script>
<p>Над 70 къщи бяха опожарени, като семействата все още бяха в поне девет от тях. Те бяха евакуирани, тъй като домовете им изгоряха до основи, заедно със стотици коли, магазини, линейки и добитък. До края на погрома стотици бяха ранени. Един палестинец загина: Самех Ал-Акташ от село Заатра.</p>
<p>Не е ясно как ще се развият нещата от тук нататък, но можем да очакваме репресиите да се засилят. В същото време хората ще продължат да разработват иновативни начини за съпротива, адаптиране към обстоятелствата и движение напред. Ефектът от авторитарното заграбване на властта върху тази вече тежка ситуация все още предстои да бъде видян.</p>
<hr />
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/6.jpg" /> <figcaption>
<p>Последиците</p>
</figcaption>
</figure>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/1.jpg" /> <figcaption>
<p>Борбата продължава</p>
</figcaption>
</figure>
<hr />
<p><em>This translation courtesy of <a href="https://aresistance.noblogs.org/durjaven-prevrat-izrael/">АВТОНОМНА БЕЗВЛАСТНИЧЕСКА ГРУПА “АНАРХОСЪПРОТИВА</a>.”</em></p>
<div class="footnotes" role="doc-endnotes">
<ol>
<li id="fn:1" role="doc-endnote">
<p>За обобщение на различните съвременни фундаменталистки и ултранационалистически течения в религиозния ционизъм, читателите могат да се консултират със следните ресурси. „<a href="https://hashiloach.org.il/%D7%AA%D7%95%D7%9B%D7%A0%D7%99%D7%AA-%D7%94%D7%94%D7%9B%D7%A8%D7%A2%D7%94-%D7%94%D7%9E%D7%A4%D7%AA%D7%97-%D7%9C%D7%A9%D7%9C%D7%95%D7%9D-%D7%A0%D7%9E%D7%A6%D7%90-%D7%91%D7%99%D7%9E%D7%99%D7%9F/">Планът за решение</a>”, манифест, публикуван през 2017 г. от Бецалел Смотрич, лидер на политическата листа на религиозните ционисти в Кнесета и настоящ министър на финансите, описва подробно как трябва да бъде разрешен „израелско-палестинският конфликт”: пълно анексиране на Западния бряг и Ивицата Газа и повече еврейски селища. За палестинците той предлага две алтернативи: те могат да живеят като жители без гражданство (засега) или да емигрират в други страни (принудително преместване). В реч в йешива Мерказ ха-Рав в Йерусалим през 2019 г. той <a href="https://www.youtube.com/watch?v=xv9_lRGNoUQ">заяви</a>, че „законът на Тората трябва да се върне в Израел”. Други влиятелни защитници на религиозния ционизъм включват авторите на <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Torat_Hamelekh">Тора Хамелех</a>, която подробно описва съдбата на „неевреите” според еврейския закон, и Ицхак Гинсбърг, влиятелен равин, считан от мнозина залидер на Младежи от върха на хълма (Noar haGvaot), според когото Смотрич и Религиозната ционистка партия са твърде умерени и се застъпва за възстановяването на <a href="https://forward.com/news/352016/the-kabbalist-who-would-be-king-of-a-new-jewish-monarchy-in-israel/">еврейската монархия в земята на Израел</a>. (Някои от неговите последователи искат той да бъде крал.) Гинсбърг също така призовава за насилственото преместване на палестинци и <a href="https://books.google.co.il/books?id=0hTojmyLK1IC&pg=PA153&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false">възстановяването на еврейския храм в Йерусалим</a> на мястото на джамията Ал-Акса – акт, който би въвлякъл региона в религиозна война. За него превратът е добър, тъй като отслабва съдебната система, но не е достатъчен: <a href="https://www.haaretz.co.il/magazine/2023-03-15/ty-article-magazine/.highlight/00000186-e596-dacd-a9a7-ff96c10f0000">планът</a> е тя да бъде премахната напълно, да се започне открита война със съществуващата държава и хората да се подготвят за теократична революция като тази, която се случи в Иран. <a href="#fnref:1" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
</ol>
</div>
https://crimethinc.com/2022/09/28/buntt-v-iran-fieministkoto-vzkriesieniie-i-nachaloto-na-kraia-na-riezhima2022-09-28T12:04:19Z2022-11-15T01:12:38ZБунтът в Иран : Феминисткото възкресение и началото на края на режимаФеминисткото възкресение и началото на края на режима.
<figure><img class="u-photo" alt="" src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/header.jpg" /></figure>
<p>На 16 септември 2022 г. моралната полиция в Техеран убива 22-годишна жена, за която се твърди, че не е носила хиджаб в съответствие с политиката на иранската държава. В отговор на това хората в цял Иран излязоха на улиците в продължение на почти две седмици, като се изправиха срещу полицията и отвориха пространства на неуправляема свобода. За мнозина в Иран изглежда, че е в ход революционен процес.</p>
<p>Сътрудничейки си с <a href="https://collective98.blogspot.com/">Колектив 98</a>, антикапиталистическа и антиавторитарна група, която се занимава с борбата в Иран, успяхме да интервюираме ирански и кюрдски феминистки за ситуацията в страната. Името на Collective 98 произлиза от “Абан” 98 – въстанието, което се разпространи в Иран през ноември 2019 г. – 1398 г. според иранския календар. В следващия текст те изследват историческото значение на тази вълна от бунтове и силите, които я задвижват.</p>
<p>Жената, чиято смърт предизвика това движение, е известна най-вече като Махса Амини, благодарение на новините и хаштаговете в социалните мрежи. Всъщност кюрдското ѝ име е Жина; това е името, с което я познават семейството ѝ, приятелите ѝ и цял Кюрдистан в Иран. Кюрдите в Иран – като етническо малцинство – често избират персийско “второ име”, за да прикрият кюрдската си идентичност. На кюрдски език Жина означава живот – политическо понятие, което се появява в лозунга, който кюрдските жени популяризират в кюрдските части на Турция и Рожава <a href="https://read.dukeupress.edu/differences/article-abstract/30/2/115/140361/Mother-Politician-and-Guerilla-The-Emergence-of-a">от 2013 г. насам</a> и който се е превърнал в централен рефрен на този цикъл от борби: Жин, Жиан, Азади [“жени, живот, свобода”].</p>
<p>От бунта в Иран до <a href="https://twitter.com/ARautiainen/status/1574468105744650260">антивоенните протести</a> в Русия, от <a href="https://twitter.com/kinimatini/status/1573779761293410305">защитата на Екзархия</a> до <a href="https://twitter.com/therecount/status/1574777364575404032">студентските протести</a> срещу антитранс политиката в САЩ, съпротивата срещу патриархата е от основно значение за противопоставянето на капитализма и държавата. Победата в Иран ще даде тласък на множество подобни борби в други части на света.</p>
<p>За да сте в крак със събитията в Иран, препоръчваме <a href="https://t.me/SarKhatism">SarKhatism/</a> и <a href="https://t.me/Blackfishvoice">Blackfishvoice</a> в Telegram (и двата канала са на фарси), както и уебсайтовете на <a href="http://slingerscollective.net/">Slingers Collective</a> и <a href="https://kurdistanhumanrights.org/en/">Kurdistan Human Rights Network</a> (и двете интернет страници са на английски език).</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/4.jpg" /> <figcaption>
<p>Жина означава живот: Жина Махса Амини.</p>
</figcaption>
</figure>
<p>“Началото на края” е изразът, използван в <a href="https://www.akhbar-rooz.com/170366/1401/07/03/">изявлението</a>, публикувано на 25 септември 2022 г. от “Учителите, които търсят справедливост”, относно настоящия цикъл на борба в Иран, една седмица след убийството на Махса/Жина Амини. Тази фраза отразява залозите на този исторически момент. Тя предполага, че пролетариите по улиците, особено жените и етническите малцинства, виждат края на 44-годишната ислямска диктатура като много близък. Те са навлезли в явно революционна фаза, в която няма друго решение освен революция.</p>
<p>Въстанието от декември 2017 г. – януари 2018 г. представлява повратен момент в историята на Ислямската република, когато милиони пролетарии в цялата страна в повече от 100 града се разбунтуваха срещу управляващата олигархия, казвайки “стига толкова” на живота, управляван от мизерия, несигурност, диктатура, ислямистка автокрация и авторитарни репресии. За първи път обществото, особено левите студенти в Техеран, изразиха отрицанието си към системата като цяло: “Реформатори, хардлайнери, играта свърши!”</p>
<p>През последните пет години цялата страна е в пламъци. Може да се каже, че тя гори от двете страни: между хроничните национални бунтове и организираните борби, в които участват учители, студенти, медицински сестри, пенсионери, работници и други сектори на обществото <sup id="fnref:1" role="doc-noteref"><a href="#fn:1" class="footnote" rel="footnote">1</a></sup>. Учителите, <a href="https://collective98.blogspot.com/2022/04/blog-post.html">за да дадем един-единствен пример</a>, мобилизираха шест масови демонстрации и стачки през последните шест месеца, като всяка от тях се проведе в повече от 100 града. Ръководителите и известните активисти на това движение бяха арестувани и сега са в затвора, но учителското движение продължава да се мобилизира.</p>
<p>Тези две нива на борба – спонтанното масово въстание и по-организираните форми на съпротива – са взаимосвързани. Всеки цикъл на борба става все по-интензивен и “войнствен” от предишния, а времевите паузи между циклите стават все по-къси.</p>
<p>Въпреки това смъртта на Махса/Жина отприщи нещо качествено различно, което трябва да се счита за прекъсване на историческия период, започнал с въстанието от декември 2017 г. до януари 2018 г.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/5.jpg" />
</figure>
<p>Предишният цикъл от въстания беше провокиран от откровено икономически фактори (например трикратно увеличение на цените на горивата през ноември 2019 г. <sup id="fnref:2" role="doc-noteref"><a href="#fn:2" class="footnote" rel="footnote">2</a></sup>) и насочени срещу широко разпространената мизерия, структурно породена от авторитарния неолиберализъм през последните 30 години. Икономическата криза и изключително тежката класова диференциация в Иран не са просто резултат от санкциите на САЩ – както псевдоантиимпериалистите искат да ни накарат да вярваме – нито пък са просто резултат от структурните корекции, наложени от Международния валутен фонд след ирано-иракската война през 90-те години на ХХ век. Макар че това са абсолютно важни фактори, ние виждаме социалните проблеми не просто в абстрактен и “външен” план, а по-скоро като резултат от по-дълбок и дългогодишен исторически процес, в който управляващата олигархия е лишила от собственост много голяма част от населението, направила е труда несигурен, превърнала е в стока различни области на социалното възпроизводство и брутално е репресирала синдикати, профсъюзи и всякакви други организирани форми на правене на политика <sup id="fnref:3" role="doc-noteref"><a href="#fn:3" class="footnote" rel="footnote">3</a></sup>.</p>
<p>Не бива да подценяваме катастрофалните и разрушителни последици от санкциите на САЩ и ЕС върху ежедневието на хората в настоящата конюнктура, нито пък искаме да омаловажим значението на миналите истории на “полуколониализма” в Иран до днес. Не можем да забравим участието на Лейбъристката партия в Обединеното кралство в преврата от 1953 г., организиран от ЦРУ, за свалянето на демократично избрания министър-председател Мохамед Мосадег, който се застъпваше за национализацията на петролната индустрия в Иран. Именно подобни империалистически интервенции осигуриха социалните условия за възхода на ислямисти като Хомейни, които похитиха прогресивната революция от 1979 г. и установиха автократична диктатура <sup id="fnref:4" role="doc-noteref"><a href="#fn:4" class="footnote" rel="footnote">4</a></sup>. Нашата позиция е по-скоро политическо отрицание, което работи с логиката нито/нито, критикувайки едновременно Ислямската република и САЩ и техните съюзници. Това двойно отрицание е от основно значение за формирането на истински международни солидарности и за самата кауза на интернационализма <sup id="fnref:5" role="doc-noteref"><a href="#fn:5" class="footnote" rel="footnote">5</a></sup>.</p>
<p>Сега, въпреки всички цикли на борба и форми на политическо организиране през последните пет години, този път кръгът е различен, защото бунтовете са разпалени от убийството на Жина Амини, жена от кюрдски произход, заради задължителния хиджаб – структурен стълб на патриархалното господство в Ислямската република от революцията през 1979 г. насам. Етническото и половото измерение на това държавно убийство променя политическата динамика в Иран, давайки началото на безпрецедентни събития.</p>
<figure class="portrait">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/3.jpg" />
</figure>
<p>Първо, фактът, че протестите започнаха в Кюрдистан – в Сагез, родния град на Жина, където е родена и погребана – изигра решаваща роля за това, което се случи след това. Кюрдистан заема особена позиция в историята на политическите движения и социалните борби срещу Ислямската република. След революцията от 1979 г., когато мнозинството персийци в Иран казаха “да” на референдума за създаване на <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_republic">ислямска република</a>, Кюрдистан каза категорично “не” (<a href="https://www.instagram.com/p/Ciw8vHxtsOM/">вж. тази историческа снимка</a>). Хомейни <a href="https://collective98.blogspot.com/2021/08/blog-post_18.html">обявява война</a> – по-точно “джахад” – на Кюрдистан. Последва въоръжена борба между кюрдския народ (и кюрдските леви партии) и Революционната гвардия (т.е. ислямистките сили, които взеха властта и похитиха революцията). Много некюрдски левичари също се присъединиха към Кюрдистан по това време, защото виждаха в Кюрдистан “последния бастион”, който трябваше да се защитава – социалната география, в която оставаше възможност за реализиране на прогресивните и леви идеали на Революцията. Въпреки че Кюрдистан беше победен след почти десетилетие на въоръжена борба и многобройни други форми на политическа организация, Кюрдистан никога не преклони коляно пред Ислямската република.</p>
<p>Ето защо един от лозунгите, които се появиха след убийството на Жина, беше “Кюрдистан, Кюрдистан, гробище на фашистите”. Непосредствено след убийството на Жина именно кюрдските жени започнаха да скандират “Жин, Жиан, Азади” (Жени, живот, свобода) – известният лозунг, първоначално скандиран от кюрдските жени в Турция, а напоследък и в Рожава (северната и североизточната част на Сирия). В Иран този лозунг вече се е разпространил отвъд Кюрдистан в цялата страна до такава степен, че сегашното движение, което наистина е феминистка революция, е известно с това име – “Жин, Жиан, Азади”.<sup id="fnref:6" role="doc-noteref"><a href="#fn:6" class="footnote" rel="footnote">6</a></sup></p>
<figure class="video-container ">
<iframe src="https://www.youtube.com/embed/WbIQ_vG_X2M" frameborder="0" gesture="media" allow="encrypted-media" allowfullscreen=""></iframe>
<figcaption class="caption video-caption video-caption-youtube">
<p>Демонстрантите скандират „Кюрдистан, Кюрдистан, гробището на фашистите“.</p>
</figcaption>
</figure>
<p>Сред трите термина на лозунга вторият, Жиан [Живот], има някои забележителни характеристики. Докато Жин [жени] се отнася до освобождението на половете, а Азади – до автономията и самоуправлението, Жиан напомня преди всичко за името на символичната мъченица на движението, Жина Амини (тъй като на кюрдски Жина означава и живот). На гроба на Жина семейството ѝ изписва следното изречение: “Скъпа Жина, ти не си мъртва, твоето име се превърна в шифър.” Тя се превръща в универсален символ на всички предишни мъченици, означаващ всички останали Жини, чийто живот е съсипан от Ислямската република, пряко и непряко, заради техния пол, класа, сексуалност или унищожаване на екологичната им среда.</p>
<p>В това движение има екзистенциален компонент, който се изразява и в Twitter (с #Mahsa_Amini или #Jina_Amini) сред иранските потребители, които разказват как техният живот и животът на техните приятели и семейства са били пропилени през последните 44 години – измъчвани, затваряни по извънсъдебен начин и в показни процеси, животът им е пропилян извън затвора във всекидневието без никакъв шанс да бъде напълно осъществен. Животи, които не са живени, както казва немският философ Теодор Адорно (Das Leben lebt nicht) <sup id="fnref:7" role="doc-noteref"><a href="#fn:7" class="footnote" rel="footnote">7</a></sup>. И все пак това меланхолично припомняне на миналото е насочено към бъдещето, със стремеж най-накрая да се сложи край на зомбирането на Ислямската република, която изсмуква нашите жизнени сили и жизнени процеси. Има бъдеще, което трябва да бъде отвоювано, бъдеще, в което никой няма да бъде убиван заради пола или косата си, в което никой няма да бъде измъчван и никой няма да страда от бедност – безкласово общество, управлявано от истинска, а не само формална свобода (макар че не всички споделят последната цел).</p>
<p>Защото какво означава класовата борба, ако не възвръщане на живота в неговата цялост чрез освобождаването му от начините, по които е бил колонизиран от капиталистическото натрупване и всички други форми на господство, които го поддържат и осигуряват?</p>
<p>Страхът да се изправиш срещу чудовищен авторитарен режим, който не показва никакви принципи, се превърна в своята противоположност: ярост, сила и солидарност. Потиснатите класи никога не са били толкова обединени от Революцията от 1979 г. насам. Видеоклиповете, показващи сестринството между жените, обединени срещу женомразките репресивни сили, накараха всички да настръхнат <sup id="fnref:8" role="doc-noteref"><a href="#fn:8" class="footnote" rel="footnote">8</a></sup>. Безпрецедентна е солидарността, установена между така наречения “център” и “периферията” в цялата страна, както и между традиционно противопоставящи се етнически малцинства (между кюрдите и турците в провинция Западен Азербайджан). Смелостта и решимостта на младежите да строят барикади и да се борят с голи ръце или павета срещу полицията са изумителни и достойни за възхищение.</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/2.jpg" /> <figcaption>
<p>Улица Satarkhan в западен Техеран, около 00:15 сутринта на първи Мехр (един от месеците в иранския календар), 23 септември 2022 г.</p>
</figcaption>
</figure>
<p>Като социална класа, която е потисната, доминирана и експлоатирана най-много от всички останали, жените са в челните редици на трансформацията на страха в ярост, на подчинението в колективна субективност, на смъртта в живот. Протестиращите жени смело свалят забрадките си, размахват ги във въздуха и ги изгарят в пламтящите барикади, поставени, за да възпрепятстват полицейското насилие <sup id="fnref:9" role="doc-noteref"><a href="#fn:9" class="footnote" rel="footnote">9</a></sup>. Няма нищо по-укрепващо от изгарянето на забрадки в Иран: това е като изгарянето на свастика при режима на Хитлер през 30-те години на ХХ век. Противно на съобщенията на западните корпоративни медии, протестите в Иран не са просто срещу “моралната полиция” – те представляват отхвърляне на структурните социални, политически и правни отношения, които систематично възпроизвеждат капиталистическия патриархат, съчетан с ислямистки мистификационни символи.</p>
<p>Като социална връзка хиджабът означава набор от конститутивни елементи на Ислямската република. Първо, погледнато символично, задължителният хиджаб представлява режима на патриархата като цяло. Задължителната практика на забулване на тялото ежедневно напомня на жените, че имат по-нисша позиция в обществото, че са втори пол, че телата им са структурно притежание на семейството, на техните братя, бащи, партньори мъже и, разбира се, на шефовете и държавата. Второ, хиджабът представлява и религиозната, автократична власт, която е способна – или поне е била способна – да наложи ислямски правила за обличане върху телата на управляваните класи, особено на жените. Не на хиджаба означава радикално оспорване на авторитета и легитимността на Ислямската република като цяло. Трето, и от международна гледна точка, хиджабът като “ислямска добродетел” се разбира от управляващите класи и като най-важния представител на “антиимпериализма”. Точно както Адолф Хитлер систематично използва свастиката, за да изрази идеологически “просперитета” и “благополучието” на обществото, управлявано от националсоциализма, Ислямската република налага хиджаба на жените, за да създаде впечатлението, че иранското общество е съставено от реализирането на ислямски добродетели и идеали и следователно е фундаментално противопоставено на Западната империя и нейните морални ценности и социални норми. По този начин хиджабът уж представлява идеологическа и практическа алтернатива на империята.</p>
<p>Непосредствено след Революцията, на 8 март 1979 г., <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/International_Women's_Day_Protests_in_Tehran,_1979">десетки хиляди жени излизат по улиците на Техеран</a> срещу налагането на задължителния хиджаб, скандирайки “Или забрадка, или нараняване на главата” и “Не сме направили революция, за да се върнем назад” – позовавайки се на реакционния аспект на задължителния хиджаб, който има за цел да “върне назад” колелото на историята. По онова време ислямистките медии и Хомейни определят феминистките и другите жени по улиците като поддръжници на империализма, които се придържат към “западната култура”. Трагичното е, че никой не чува гласовете на жените и не се вслушва в предупрежденията им, дори левите, които – по катастрофален начин – придават онтологичен приоритет на борбата срещу империализма, като релативизират и омаловажават всички други форми на господство като “второстепенни”. Днес, когато жените горят шалове по улиците и цялото общество категорично отхвърля задължителния хиджаб, това разтърсва до основи цялата патриархална и автократична власт, както и псевдо антиимпериалистическа легитимност на Ислямската република. Това са стълбовете на класовото управление в Иран и цялото население ги отхвърля. Ислямската република вече е мъртва в съзнанието на народа; сега народът трябва да я убие в действителност.</p>
<figure class="portrait">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/1.jpg" />
</figure>
<p>Нека да е ясно: паленето на забрадки не е десен жест, насочен към фашистка ислямофобия. Никой не оспорва ничия религия. По-скоро това е жест, с който се провъзгласява еманципацията от задължителния хиджаб, който контролира женските тела. Хиджабът няма нищо общо с “културата на жените” в Близкия изток, както предполагат някои постколониални мислители. В контекста на Ислямската република хиджабът е метод на класово господство, неразделна част от капиталистическия патриархат, и трябва да бъде критикуван без компромис.</p>
<p>Като исторически специфично обществено отношение капитализмът има способността да използва “некапиталистически” обществени отношения в услуга на собственото си натрупване и възпроизводство. Религията, подобно на патриархата, не е нещо от миналото; тя не е анахроничен остатък, който лежи под повърхността на съвременното общество без социална ефективност. В капиталистическо общество като Иран класовото господство като цяло е опосредствано и прекодирано чрез ислямските мистификационни символи. Задължителният хиджаб е ключов елемент в патриархата на Ислямската република, който маргинализира жените и систематично контролира телата им. Това е довело и до разделение в рамките на работническата класа в широкия смисъл на думата чрез йерархии на половете и междуличностно господство.</p>
<p>Псевдо антиимпериалистите, които смятат, че хората на улицата са просто марионетки на Израел, Саудитска Арабия и Съединените щати, не само лишават хората от тяхната активност и субективност по типично ориенталистки начин, като предпоставят “абстрактна същност” на общество като Иран – те също така възпроизвеждат реакционния дискурс и практика на самата Ислямска република. Разбирането на това е от решаващо значение за международната солидарност с жените в Иран и потиснатите класи като цяло. Поразително е, че дори религиозните мюсюлманки, които носят ислямски наметала като чадор, категорично отхвърлят задължителния хиджаб и подкрепят това движение по улиците и в социалните медии.</p>
<p>С жените начело на борбите, които се борят смело срещу репресивния апарат на държавата, Ислямската република никога не е изглеждала толкова слаба. Въпросът не е “какво трябва да се направи”, а как да я довършим?</p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/7.jpg" />
</figure>
<p>Кюрдистан инициира протестите и въвежда феминистки и антиавторитарни лозунги. Това катализира студентите – социалният сектор, който винаги е в челните редици на политическите събития – в университетите, особено в Техеран, да организират протести и да разширят въстанието чрез своите асамблеи и седящи стачки. Подобно на COVID-19, в рамките на два дни след смъртта на Жина въстанието се разпространи в цялата страна; досега потиснатите класи са се борили със зъби и нокти срещу репресивните сили на режима в повече от 80 града в страната.</p>
<p>Тъй като сме навлезли в явно революционен етап, уличните конфликти между протестиращите, от една страна, и полицията и Басидж (милиционерската организация на корпуса на Революционната гвардия на ислямската революция), от друга, са по-малко “едностранчиви” от преди. Хората осъзнаха, че със социално сътрудничество, солидарност и практика те също могат да изтощят репресивните сили и окончателно да ги спрат. Особено младите хора се учат на различни методи за самозащита, като например изработването на “ръчно изработен винт за пирони”, който пробива гумата на полицейските мотоциклети и им пречи да се движат свободно, за да извършват нападения. Независими лекари обявяват мобилните си номера в интернет, за да помогнат на ранените по време на протестите, тъй като отиването до болница често е опасно. Чуват се и призиви за “квартална организация” – местна структура, която да свързва живеещите в един и същи район.</p>
<p>Предвид факта, че идеологическият апарат на правителството е нефункционален за по-голямата част от обществото, основното средство, чрез което Ислямската република продължава да се възпроизвежда, е репресивният апарат, който само по време на това въстание <a href="https://www.bbc.com/persian/live/63043897?pinned_post_locator=urn:asset:6b4436f9-9781-44c5-a4c3-bb3a95cc6e0b">вече е убил 80 души</a> и е арестувал хиляди протестиращи <sup id="fnref:10" role="doc-noteref"><a href="#fn:10" class="footnote" rel="footnote">10</a></sup>. Нека не забравяме, че това се случи по време на спиране на интернет – брутален метод, който Ислямската република многократно е прилагала в миналото, особено по време на ноемврийското въстание от 2019 г. – Абаан-и-Кхунин [“Кървав ноември”] – когато “властите напълно спряха интернет за четири последователни дни, превръщайки страната в голяма черна кутия, убивайки безнаказано хората” <sup id="fnref:11" role="doc-noteref"><a href="#fn:11" class="footnote" rel="footnote">11</a></sup>. Жина Амини също така представя и припомня стотиците мъченици, убити по онова време <sup id="fnref:12" role="doc-noteref"><a href="#fn:12" class="footnote" rel="footnote">12</a></sup>. Онези, които подкрепят Ислямската република с мотива, че тя е антиимпериалистическа сила в световната геополитика, удобно пренебрегват факта, че тя убива собствения си народ по улиците, хвърля го в незаконни затвори и го измъчва, за да изтръгне от него фалшиви признания.</p>
<p>Сега, десет дни след избухването на протестите, перспективите на този цикъл на спонтанно масово въстание зависят от по-организираните форми на съпротива, особено от стачката на работниците, учителите и студентите. В Иран, за разлика от най-напредналите капиталистически общества, профсъюзите и синдикатите не са интегрирани в капиталистическата система. Профсъюзите не се стремят просто да реализират собствените си конкретни искания, като по този начин възпрепятстват формирането на по-радикално движение. Те по-скоро се стремят към фундаментални трансформации, които управляващите класи виждат като екзистенциална заплаха. Това е причината, поради която стотици членове на профсъюзи и синдикати (учители, студенти, работници, активисти на пенсионери) в момента са в затвора, някои от тях са измъчвани.</p>
<p>През последните четири дни <a href="http://slingerscollective.net/the-national-teachers-trade-union-calls-for-a-general-strike/">прогресивните студенти и учители</a>, както и някои анонимни бойци, които създадоха <a href="https://t.me/Collective98/955">агитационни видеоклипове</a>, използвайки революционни песни, създадени след революцията от 1979 г., отправиха множество призиви за “обща стачка”. Петролните работници също заплашиха да стачкуват, ако Ислямската република продължи да потиска уличните протести <sup id="fnref:13" role="doc-noteref"><a href="#fn:13" class="footnote" rel="footnote">13</a></sup>. Ако това се случи, тогава цялата динамика ще се промени.</p>
<p>Това, което е сигурно, е, че въстанието се нуждае от нова енергия, от събитие, което да му позволи да продължи, тъй като е много трудно да се поддържа такова въстание всеки ден в продължение на дълъг период от време. В по-общ план, отвъд непосредствените нужди на настоящето, свалянето на Ислямската република зависи до голяма степен от ключови организационни въпроси, които изискват не само “колективен интелект”, но и време за прилагането му на практика чрез проби и грешки. Липсващото звено е органичната връзка между спонтанното масово въстание и другите организирани форми на борба. Това означава, че всяка от страните в тази връзка става по-организирана вътрешно, чрез формиране на организации на местно и национално ниво и по-координирани действия сред профсъюзите и синдикатите.</p>
<p>Най-важното – и това е от решаващо значение за международната солидарност – е да се насърчават радикалните тенденции в движението, а реакционните елементи да се критикуват. Революцията, към която се стреми обществото, не е просто политическа революция, при която автократичната Ислямска република се заменя с друга – да речем, по-демократична и либерална – политическа форма. Тя е и социална революция, при която се трансформират не само индивидуалните субективни характеристики на хората, но и най-важните социални структури. Корпоративните медии на Запад (например BBC Persian и Iran International), както и известни активисти като Масих Алинеджад (който работи с най-консервативните сили в САЩ, тези, които подкрепят забраната на абортите и “смяната на режима” чрез военна интервенция), правят всичко възможно да популяризират реакционните тенденции в движението, свеждайки целия проблем до въпроса за “правата на човека”. Те представят погрешно социалните отношения, които възникват в структурите на капиталистическите общества, като чисто юридически. Манипулативната им пропаганда представя реакционна алтернатива, вкарвайки в народното въображение дози “лоялизъм”: политика, която цели да възроди социално-политическия ред, свален от революцията от 1979 г.</p>
<p>Хората на улицата не са глупави, те не вярват много на този разказ. Важно е нашите другари интернационалисти по света да подкрепят радикалните тенденции и лозунги на движението, противопоставяйки се на лоялната диаспора, която разпространява национализъм, като изнася на демонстрации знамето на Персия преди революцията от 1979 г.</p>
<p>Проблемът е не само как да бъде свалена Ислямската република, но и как да бъдат защитени революцията и прогресивните сили след свалянето ѝ. Колкото повече подкрепа получават радикалните сили и прогресивните елементи, толкова по-лесно ще бъде да се защити революцията от реакционните сили. Ислямската република играе решаваща роля в глобалното натрупване на капитал (чрез доставките на суровини като нефт и газ), както и в геополитическите отношения на силите в Близкия изток. Ясно е, че регионалните и световните сили ще направят всичко възможно, за да оформят революционния процес и неговия изход в съответствие със собствените си икономически и геополитически интереси. Само при силна международна солидарност, подкрепяща най-радикалните тенденции в движението, бъдещата революция би могла да се запази срещу реакционните сили на лоялизма, срещу геополитическите интервенции и срещу насилственото интегриране в глобалните схеми на натрупване.</p>
<p>Бъдещето е белязано от несигурност. И все пак класовата борба отдолу и срещу всички форми на господство ще остане важна материална сила в хода на историята на капитализма. В това сме сигурни.</p>
<figure class="portrait">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/6.jpg" />
</figure>
<hr />
<p><em>This translation originally appeared <a href="https://aresistance.noblogs.org/buntut-v-iran-mahsa-amini/">here</a>.</em></p>
<div class="footnotes" role="doc-endnotes">
<ol>
<li id="fn:1" role="doc-endnote">
<p>За информация относно въстанието от ноември 2019 г. вижте <a href="https://roarmag.org/2019/11/25/leftists-worldwide-stand-by-the-protesters-in-iran/">изявлението на Колектив 98 в списание Roar</a>, подписано от над 100 бойци, активисти и учени. За анализ на неолиберализма в Иран прочетете <a href="http://slingerscollective.net/the-beating-heart-of-the-labor-movement-in-iran/">това</a>. <a href="#fnref:1" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:2" role="doc-endnote">
<p>За повече информация относно ноемврийското въстание от 2019 г. вижте <a href="https://www.weareplanc.org/blog/on-the-anniversary-of-the-2019-november-uprising-in-iran/">текста</a>, който Колектив 98 написа по повод първата годишнина от него. <a href="#fnref:2" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:3" role="doc-endnote">
<p>За повече информация по въпроса за псевдоантиимпериализма прочетете <a href="https://www.opendemocracy.net/en/north-africa-west-asia/iranian-pseudo-anti-imperialism/">това</a>. <a href="#fnref:3" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:4" role="doc-endnote">
<p>Джон Нюсинджър, “Кръвта не изсъхва”: (Лондон: Bookmarks Publication, 2006 г.), “Iranian Oil”, стр. 174-77. Asef Bayat, Revolution Without Revolutionaries: (Станфорд, Калифорния: Stanford University Press, 2017 г.), стр. 2-7. <a href="#fnref:4" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:5" role="doc-endnote">
<p>Вж. <a href="https://collective98.blogspot.com/2020/03/lettre-ouverte-lacta-concernant-sa.html">отвореното писмо</a> на Колектив 98 до АКТА, една от най-важните леви платформи във Франция, която публикува катастрофално идеологически материал от гледна точка на псевдоантиимпериализма за възхвалата на Гасем Сюлеймани, генерал от Революционната гвардия, който не само репресира дисидентите в Иран, но и дестабилизира Ирак, Сирия и целия регион. <a href="#fnref:5" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:6" role="doc-endnote">
<p>За повече информация относно този лозунг вижте <a href="https://www.radiozamaneh.com/732580/">интервюто</a>, което RadioZamaneh проведе с левите активисти в Иран, които призоваха за обща стачка. <a href="#fnref:6" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:7" role="doc-endnote">
<p>Теодор Адорно, Minima Moralia: Рефлексии от увредения живот <a href="#fnref:7" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:8" role="doc-endnote">
<p>Вижте известната снимка, направена в Техеран няколко минути след полунощ, на която три жени, хванати за ръце, размахват забрадките си във въздуха зад горящите барикади. <a href="#fnref:8" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:9" role="doc-endnote">
<p>Вижте например този <a href="https://www.instagram.com/tv/CjAiArPN-sB/">вирусен видеоклип</a>, в който жени палят забрадките си и танцуват около огън. За някои ирански феминистки това напомня за вещиците преди възхода на капитализма. <a href="#fnref:9" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:10" role="doc-endnote">
<p>Статистически данни за убийствата и арестите в Кюрдистан можете да намерите в този <a href="https://kurdistanhumanrights.org/en/iran-protests-forces-kill-17-civilians-injure-435-detain-570-across-kurdistan/">доклад</a>. <a href="#fnref:10" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:11" role="doc-endnote">
<p>Както е посочено в <a href="https://roarmag.org/2019/11/25/leftists-worldwide-stand-by-the-protesters-in-iran/">изявлението</a>, което се появи в списание ROAR. <a href="#fnref:11" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:12" role="doc-endnote">
<p>304 до 1500 души. Действителният брой на жертвите не е ясен. Амнести Интернешънъл <a href="https://www.amnesty.org/en/latest/news/2020/03/iran-at-least-23-children-killed-by-security-forces-in-november-protests-new-evidence/">потвърждава</a>, че са убити най-малко 304 души, а Ройтерс <a href="https://www.reuters.com/article/us-iran-protests-specialreport-idUSKBN1YR0QR">съобщава</a> за 1500 души. <a href="#fnref:12" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
<li id="fn:13" role="doc-endnote">
<p>За анализ на неотдавнашната стачка на работниците в петролния сектор виж. Иман Ганджи и Хосе Росалес, “<a href="https://www.angryworkers.org/2021/07/09/on-the-oil-workers-strike-in-iran-a-letter-from-comrades/">Горчивият опит на работниците в Иран</a> – писмо от другари”. <a href="#fnref:13" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
</ol>
</div>
https://crimethinc.com/2022/02/22/avtonom-srieshchu-anieksiitie-i-impierskata-aghriesiia-iziavlieniie-na-ruski-anarkhisti-srieshchu-ruskata-aghriesiia-v-ukraina2022-02-22T09:08:00Z2022-10-23T10:05:38ZAvtonom: Срещу анексиите и имперскатa агресия : Изявление на руски анархисти срещу руската агресия в УкрайнаИзявление на руски анархисти срещу руската агресия в Украйна
<figure><img class="u-photo" alt="" src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/22/header.jpg" /></figure>
<p><em>Това изявление се появи късно снощи на руски в <a href="https://avtonom.org/news/protiv-anneksiy-i-imperskoy-agressii">avtonom.org</a>, медиен проект, израснал от анархистката мрежа Autonomous Action.</em></p>
<hr />
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/22/1.jpg" /> <figcaption>
<p>„Не на войната между народите! Не на мира между класите!” Стенопис в Москва, популяризиращ Автономното действие.</p>
</figcaption>
</figure>
<p>Вчера, 21 февруари, се проведе извънредно заседание на Съвета за сигурност на Русия. Като част от този театрален акт Путин принуди най-близките си служители публично да го „помолят“ да признае независимостта на така наречените „народни републики“ на Луганската народна република [ЛНР] и Донецката народна република [ДНР] в Източна Украйна.</p>
<p>Съвсем очевидно е, че това е стъпка към по-нататъшното анексиране на тези територии от Русия — независимо как е формализирано (или неформализирано) юридически. Всъщност Кремъл престава да счита ЛНР и ДНР за част от Украйна и накрая ги прави свой протекторат. „Първо признаване на независимостта, след това анексия“: тази последователност вече беше разработена през 2014 г. в Крим. Това става ясно и от глупавите уговорки на Наришкин на заседанието на Съвета за сигурност („Да, подкрепям влизането на тези територии в Руската федерация“).<sup id="fnref:1" role="doc-noteref"><a href="#fn:1" class="footnote" rel="footnote">1</a></sup> Тъй като срещата, както се оказа, беше излъчена на запис [а не на живо] и тези „уговорки“ не бяха изрязани, а оставени – намекът е ясен.</p>
<p>В „призив към хората“ същата вечер Путин изглежда „се съгласи“ с тези искания и обяви признаването на ЛНР и ДНР за независими държави. Всъщност той каза следното: „Ние вземаме парче от Донбас и ако Украйна клати лодката, тогава може да обвинява само себе си, ние изобщо не я смятаме за държава, така че ще вземем още повече.” Според указа на Путин руските войски вече навлизат на територията на ЛНР и ДНР. Това е ясен жест на заплаха към останалата част от Украйна и особено към частите от областите Луганск и Донецк, все още контролирани от Украйна. Това е действителната окупация [в смисъл, че досега Луганск и Донецк бяха окупирани само от подставени лица].</p>
<p>Ние не искаме да се застъпваме за никакви държави. Ние сме анархисти и сме против всякакви граници между народите. Но ние сме против тази анексация, защото тя само установява нови граници, а решението за това се взема единствено от авторитарния лидер – Владимир Путин. <strong>Това е акт на империалистическа агресия от страна на Русия.</strong> Нямаме илюзии за украинската държава, но ни е ясно, че тя не е основният агресор в тази история – това не е конфронтация между две равни злини. На първо място, това е опит на руското авторитарно правителство да реши вътрешните си проблеми чрез „малка победоносна война и натрупване на земи“ [позоваване на Иван III].</p>
<p>Съвсем вероятно е режимът в Кремъл да организира някакъв спектакъл на „референдум“ на анексираните земи. Такива изпълнения вече се провеждаха в ДНР и ЛНР през 2014 г., но дори Москва не призна резултатите им. Сега, очевидно, Путин е решил да промени това. Разбира се, не може да се говори за „свободно и тайно гласуване“ в тези територии – те са под контрола на военизирани банди, напълно зависими от Москва. Тези, които бяха против тези банди и против интеграцията с Русия, бяха или убити, или принудени да емигрират. Така всеки „референдум за връщането на Донбас като изгубен кораб в родното му пристанище“ ще бъде пропагандна лъжа. Жителите на Донбас ще могат да формулират решението си само когато войските на всички държави — и преди всичко на Руската федерация — напуснат тези територии.</p>
<p>Признаването и анексирането на ДНР и ЛНР няма да донесе нищо добро на жителите на самата Русия.</p>
<p>Първо, във всеки случай това ще доведе до милитаризация на всички сфери на живота, още по-голяма международна изолация на Русия, санкции и влошаване на общото благосъстояние. Възстановяването на разрушената инфраструктура и вземането на „народните републики“ в държавния бюджет също няма да бъдат безплатни — и двете ще струват милиарди рубли, които иначе биха могли да бъдат изразходвани за образование и здравеопазване. Не се съмнявайте: яхтите на руските олигарси няма да станат по-малки, но всички останали ще започнат да живеят по-зле.</p>
<p>Второ, вероятното изостряне на въоръжената конфронтация с Украйна ще означава повече загинали и ранени войници и цивилни, повече разрушени градове и села, повече кръв. Дори този конфликт да не ескалира в световна война, имперските фантазии на Путин не струват нито един живот.</p>
<p>Трето, това ще означава по-нататъшно разпространение на така наречения „руски свят“: луда комбинация от неолиберална олигархия, твърда централизирана власт и патриархална имперска пропаганда. Тази последица не е толкова очевидна, колкото покачването на цените на колбасите и санкциите за смартфони, но в дългосрочен план е още по-опасна.</p>
<p class="darkred"><strong>Призоваваме ви да противодействате на агресията на Кремъл с всички средства, които сметнете за подходящи. Против завземането на територии под какъвто и да е предлог, против изпращането на руската армия в Донбас, против милитаризацията. И в крайна сметка – срещу войната. Излезте на улицата, разпространете информацията, говорете с хората около вас – знаете какво да правите. Не мълчете. Поемете инициатива. Дори един малък винт може да блокира зъбните колела на машината за смърт.</strong></p>
<p class="darkred"><strong>Срещу всички граници, срещу всички империи, срещу всички войни!</strong></p>
<p>-<a href="https://avtonom.org/news/protiv-anneksiy-i-imperskoy-agressii">Автономно действие</a></p>
<figure class="">
<img src="https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/22/2.jpg" />
</figure>
<h1 id="prochieti-poviechie">Прочети повече</h1>
<ul>
<li><a href="https://aresistance.noblogs.org/ukraina-dva-ogania/">Украйна: между два огъня</a></li>
<li><a href="https://crimethinc.com/2022/02/15/war-and-anarchists-anti-authoritarian-perspectives-in-ukraine">Войната и анархистите: Антиавторитарна перспектива в Украйна</a></li>
<li><a href="https://crimethinc.com/2022/01/12/kazakhstan-after-the-uprising-analysis-from-from-russian-anarchists-eyewitness-accounts-from-anarchists-in-almaty">Казахстан след бунта</a></li>
<li><a href="https://crimethinc.com/2021/06/30/belarus-when-we-rise-a-critical-analysis-of-the-2020-revolt-against-the-dictatorship">Беларус: “Когато се надигнем”</a> — Критичен анализ на бунтовете от 2000 г. срещу диктатурата</li>
</ul>
<div class="footnotes" role="doc-endnotes">
<ol>
<li id="fn:1" role="doc-endnote">
<p>Сергей Наришкин, ръководител на руското външно разузнаване, се спъна в отговор на въпрос на Путин, <a href="https://twitter.com/maxseddon/status/1495780125593554950">като случайно предложи да погълне ДНР и ЛНР в Русия</a>, когато все още не трябваше да каже тази част на глас. <a href="#fnref:1" class="reversefootnote" role="doc-backlink">↩</a></p>
</li>
</ol>
</div>